Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от адв. С. П. К., особен представител на касатора Е. Е. П., за допълване на определение № 131 от 7. 04. 2020 г. по гр. д. № 3701/2019 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, чрез присъждане на възнаграждение на адв. К. за осъщественото, в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, процесуално представителство на Е. Е. П. в касационното производство, изразяващо се в изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, без участие в открито съдебно заседание.

Ответниците по молбата Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. не изразяват становище по същата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното:

Молбата е подадена в срок. Определението по чл. 288 ГПК е обявено на 7. 04. 2020 г., по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13. 03. 2020 г. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13. 03. 2020 г. и за преодоляване на последиците, процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, спират да текат от 13. 03. 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Срокът по чл. 248 ГПК не е сред предвидените в точка II „Граждански и търговски съдебни производства“ от Приложение към чл. 3, т. 1 от закона, съдържащо списък на производствата и дела, по които сроковете не спират да текат. От 7. 04. 2020 г. до 13. 05. 2020 г. (отмяната на извънредното положение) срокът по чл. 248 ГПК не е текъл. Същият е едномесечен, молбата за допълване на определението е подадена на 9. 06. 2020 г.

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна.

Адвокат С. П. К. е участвал в производството по чл. 288 ГПК като особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по иска Е. Е. П., като участието му се е изразявало в изготвяне на касационна жалба с основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което възнаграждение винаги е за сметка на ищеца и се внася предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция (ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6). Заплатените от ищеца възнаграждения за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител за всяка от инстанциите представляват разноски по водене на делото, за извършването на които ищецът би могъл да поиска да бъде възмезден от ответника по правилата на чл. 78 ГПК, според изхода на делото. Съдът е длъжен служебно, и без направено искане от особения представител, да определи възнаграждението му за съответната инстанция и да определи срок на ищеца за внасянето му. Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това е така, защото участието на особен представител в производството е задължително, съотв. неучастието му представлява процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Н. на определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК. Ако производството в съответната инстанция е приключило без съдът да изпълни посочените задължения, няма пречка този пропуск да се отстрани по реда на чл. 248 ГПК.

В случая производството по чл. 288 ГПК е приключило с окончателно определение № 131 от 7. 04. 2020 г. по гр. д. № 3701/2019 г. на ВКС, 1 г. о., без съставът на ВКС да определи служебно размера на възнаграждението на особения представител на касатора-ответник по иска Е. Е. П. и да даде указания на ищеца за заплащането му. Съгласно чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 ГПК от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение на особения представител на касатора за изготвяне на касационна жалба с основанията по чл. 280 ГПК в случая възлиза на 600 лв. (данъчната оценка на обекта на собственост, предмет на установителния иск, е 8912, 50 лв., при което 3/4 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 3 ГПК възлиза на 581, 72 лв.). Ищците Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 600 лв. на адв. С. П. К., АК – Я.. С оглед изхода на делото (уважаване на предявения от същите против В. П. В., Т. И. Г. и Е. Е. П. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК) и иницииране на касационното производство по жалби на ответниците по иска В. В. и Е. П., последните двама следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Н. Г. Ч. и Г. С. Ч. сумата 600 лв. при условие, че тази сума бъде платена от ищците на особения представител.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на осн. чл. 248 ГПК, определение № 131 от 7. 04. 2020 г. по гр. д. № 3701/2019 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА ищците Н. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, да заплатят на адв. С. П. К., АК – Я., особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по иска Е. Е. П., сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от името на представлявания Е. Е. П..

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Е. П. и В. П. В. да заплатят общо сумата 600 лв. (всеки от тях по 300 лв.) на ищците Н. Г. Ч. и Г. С. Ч., при условие, че ищците платят адвокатското възнаграждение от 600 лв. на особения представител адвокат С. П. К..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: