ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99

гр.София, 15.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил Томов

Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 53 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. срещу решение № 203 от 16.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 630 по описа за 2012 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1062 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 5455 по описа на Сливенския районен съд в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати на Т. К. Т. 265, 82 лв. обезщетение по чл. 264 от КТ и е постановено друго, с което този иск е отхвърлен, решение № 1062 е потвърдено в останалите обжалвани части, като изцяло е потвърдено и решение № 671 от 26.07.2012 г. по същото дело.

Касаторът Т. К. Т. твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 2 и т. 3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Счита, че е налице противоречива практика и е необходимо произнасяне с цел точното прилагане на закона и развитието на правото по следния въпрос: Подлежи ли на отмяна заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в която фактическото основание, посочено в заповедта, не съответства на посочената...