О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1238

Гр. София,07.12.2023г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х.

ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия М. К. т. д. № 442 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ - А. Н. Д. и К. Х. М. чрез процесуалния им пълномощник – адв. С. К., срещу решение № 746/28.11.2022г. по в. т.д. №755/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение на СГС № 260449/30.06.2022г., постановено по т. д.№ 833/2020г. по описа на СГС, в частта му, с която са отхвърлени исковете срещу Фондация „Център за икономическо развитие“ с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ / н./ на договор за дарение, сключен между[Фирма 2] /н./ и Фондация „Център за икономическо развитие“ и с правно основание чл. 55 от ЗЗД за осъждане на Фондация „Център за икономическо развитие“ да заплати на[Фирма 2] /н./ сумата от 30 000 лева - получена без основание, като е прекратено производството по делото в тази му част, и е потвърдено в останалата му част решението на СГС по иска по чл. 60, ал.1 т. 3 от ЗБН и присъдените разноски.

Касаторите поддържат, че решението е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа се в жалбата, че въззивният съд е приел, че искът е недопустим като предявен след двугодишния преклузивен срок по чл. 62, ал.1 от ЗБН. Сочи се, че въззивният съд не е съобразил характера на разпоредбата на параграф 3 от ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018г., която не е обявена за противоконституционна и е действащо право, а като процесуалноправна норма се прилага и към правоотношения, предмет на неприключили по време на влизането й в сила съдебни дела, тъй като с нея се въвежда по-съвършена процедура и е в интерес на правните субекти. Поддържа се, че приетото решение на КС № 8/27.05.2021г. действа занапред, от влизането му в сила /12.06.2021г./ и към момента на извършване на процесуалното действие – подаването на исковата молба, разпоредбата на параграф 7 от ПЗР ЗИДЗБН е била действаща. Поддържа се, че последната е еднократно действаща, което не е съобразено от въззивния съд. Предвид горното се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК, като се поставят следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото:

1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд на РБ, с което се обявяват за противоконституционни действащи правни норми, спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, които не са приключили към момента на влизане в сила на това решение?“;

2. „Какви са правните последици от обявяването за противоконституционна нормата на параграф 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018г., с която се удължава преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност по чл. 62, ал.1 ЗБН, при положение, че разпоредбите на параграф 3 ЗИДЗБН и на чл. 62, ал.1 ЗБН не са обявени за противоконституционни?“;

3. „Коя е приложимата редакция на чл. 62, ал.1 ЗБН след обявяване за противоконституционна нормата на параграф 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018г. с решение №8/27.05.2021г. по к. д.№9/2020г.?“

Ответникът по касационната жалба - Фондация „Център за икономическо развитие“ оспорва същата чрез процесуалния си пълномощник – адв. Х. М. по съображения, подробно изложени в отговора от 10.03.2023г., като претендира недопускане до касация и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.135 от ЗЗД, предявен на 19.05.2020г. от синдиците на[Фирма 2] /в несъстоятелност/ срещу Фондация „Център за икономическо развитие“, като атакуваната сделка е договор за дарение, сключен на 15.03.2011год. между „КТБ“ АД и Фондация „Център за икономическо развитие“, по силата на който банката е дарила на фондацията парични средства в размер на 30 000 лева, както и евентуален иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на сумата. САС е приел, че посочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда и оглед твърденията по ИМ следва, че искът по чл. 135, ал.3 от ЗЗД е предявен под формата на отменителен иск, т. е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите, в която хипотеза ищците - синдиците на банката в несъстоятелност действат като процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността, а не в изпълнение на правомощията им по чл. 31, ал.1,т.7 от ЗБН. Приел е, че по отношение предявяването му се прилага преклузивния срок, установен в нормата на чл. 62 от ЗБН, който до изменението с параграф 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., е двугодишен. С това изменение срокът се увеличава на пет години, като с параграф 7 от Закона за изменение и допълнение на ЗБН на

изменението е придадено обратно действие и по отношение на производства, открити преди влизането му в сила, каквото производство е това за несъстоятелност на[Фирма 2], открито с решение от 22.04.2015год., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Разпоредбата на параграф 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. е обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 на Конституционния съд на Р. Б. постановено по к. д. № 9/2020 г., като съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията обявеният за противоконситутиционен закон не се прилага от датата на влизане в сила на решението на КС, включително по отношение на неприключилите правоотношения и правоотношенията, които са предмет на висящи съдебни производства /решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд/. С обявяването за противоконституционен на параграф 7 според САС е отпаднала възможността за приложение на измененията, направени със ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., включително изменението по параграф 3 относно петгодишния срок по отношение на производства за несъстоятелност на банка, открити преди влизането му в сила, каквото е производството по несъстоятелност на[Фирма 2] и приложима към исковете, посочени в чл.62, ал.1 от ЗБН се явява редакцията на текста, действала към момента на откриване на производството по несъстоятелност на[Фирма 2], съгласно която срокът за предявяване на исковете по чл.135 от ЗЗД, по които страна е банката в несъстоятелност е двугодишен от откриване на производството и е изтекъл на 24.04.2017 г. С оглед горното въззивният съд е приел, че предявеният на 19.05.2020 г. иск от синдиците на[Фирма 2] /н. / по отношение на договора за дарение от 15.03.2011год. между[Фирма 2] и Фондация „Център за икономическо развитие“ се явява недопустим и предвид горното е обезсилил постановеното решение на СГС в описаната му част.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК е налице когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Всички поставени въпроси са свързани с тезата на касаторите, че исковите им претенции са допустими, като се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, с което са обявени за противоконституционни разпоредби на ЗБН спрямо висящите искови производства по ЗБН е даден отговор с редица постановени по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК и чл. 290 от ГПК актове на ВКС: определение № 60239/14.06.2021г. по ч. т. д. № 902/2021г. на ВКС, I т. о., решение № 60167/22.12.2021г. по т. д. № 1284/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 158/03.12.2021г. по т. д. № 763/2020г. на ВКС, I т. о. и решение № 60142/25.11.2021г. по т. д. № 2675/2019г. на ВКС, I т. о., определение по ч. т.д.№ 1854/2022г. на І т. о. на ВКС и мн. др., като даденото в тях разрешение е приложимо и към обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е придадено обратно действие на изменението на чл. 62 ал. 1 от ЗБН с § 3 от ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., предвиждащо замяна на двугодишния срок за предявяване на исковете по чл. 60 от ЗБН, чл. 60а от ЗБН и чл. 135 от ЗЗД във връзка с производството за банкова несъстоятелност, с петгодишен. Разрешението е мотивирано с правилото на чл. 151 ал. 2 изр. трето от Конституцията на РБ и с произнасянето в Решение № 22/1995г. по к. д. № 25/1995г. на КС на РБ, според което правният ефект на решението на Конституционния съд за обявяване на един закон /или разпоредба от закон / за противоконституционен се изразява в неприлагането на закона от деня на влизане на решението в сила, като от този момент насетне законът / разпоредбата / престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата правна уредба. Съобразено е и решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на КС на РБ, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, като според мотивите към решението „не се прилага“ означава, че макар да не е отменен, този закон фактически не е част от приложимото право и няма правна сила. Изразено е разбирането, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/. Прието е в горецитираната практика, че след като първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящите искове е изтекъл още на 22.04.2017 г., т. е. преди изменението на чл. 62 ал.1 ЗБН / с ДВ бр.22/13.03.2018 г./ и преди датата на предявяването на исковете – в случая - 19.05.2020г. и с оглед неприлагането на разпоредбата, придаваща обратно действие на новоуредения петгодишен срок за предявяването на този вид искове, исковете се явяват недопустими. С обявяване на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН за противоконституционна обратното действие на законодателното изменение относно срока е отпаднало и разпоредбата на § 3 от ЗИД на ЗБН не намира приложение спрямо преклузивния срок за предявяване на исковете по конкретното дело / който се урежда от редакцията на чл.62, ал.1 ЗБН преди изменението от ДВ бр.22/2018 г. / и с оглед който срок правото на иск на ищеца е вече погасено. Наличието на горецитираната практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил произнасянето си, изключва соченото в касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК и твърдението на касаторите, че няма практика. Формалното посочване от касатора на липса на съдебна практика е недостатъчно. Допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на формулирания въпрос, чието приложение е породило противоречива практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството, но това не се обосновава от касатора.

ВКС намира при служебната проверка и че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва да се допуска касация на атакуваното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се следват. От ответника е заявено искане за присъждане на разноски, като е приложен списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие по образец с №756620, в който е отразено уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., както и извлечение от разплащателна сметка за заплащане на сумата. С оглед горното съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски. С оглед разпоредбата на чл. 62, ал.2 от ЗБН държавна такса не се дължи предварително и не е внесена при подаване на жалбата, но следва да бъде присъдена дължимата такава от 30 лв. в полза на съда, платима от масата на несъстоятелността на банката.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 746/28.11.2022г. по в. т.д. №755/2022г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „К. Т. БАНКА“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], район „С.“, [улица] да заплати на Фондация „Център за икономическо развитие“ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Л., [улица] сумата от 1500 лева, представляваща разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „К. Т. БАНКА“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], район „С.“, [улица] да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД сумата от 30 лв. / тридесет лева/ - държавна такса за производството, платима от масата на несъстоятелността.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.