ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422

София, 03.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №1071/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. С. срещу решение №141от 18.06.2012г по гр. дело № 217/2012г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение №71от 13.03.2012г на ВРС за отхвърляне на иска му срещу работодател по чл. 200 от КТ, за обезщетение на имуществени вреди от невъзможност да работи до навършване на 63 г. възраст в размера на пропусната полза, явяваща се разликата между получавана лична пенсия след пенсиониране при по - висока категория труд, при наличие на професионално заболяване и усложнения.

Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, противоречие с ППВС №4/1968г.( в тази негова част, която след приемане на Решение №2 от 11.VІІ 1995г, Пленум на ВС запази сила )и ППВС № 4/1975г по отношение на това, че на обезщетяване подлежат всички вреди. Поставя се въпроса какво обезщетение се полага на увреден от професионално заболяване след придобиване право на предсрочно пенсиониране, до навършване на 63 годишна възраст, приложим ли е чл. 200 ал. 3 КТ, приложими ли са т. 6 ППВС №4/1968г и т. 5 от ППВС № 4/1975г. Въпросите са поставени с аргумент, че щом на работещ пенсионер се дължат вреди, то и в настоящия случай следва да се присъди обедщетени за разликата до размера на трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, ако работеше. Налице е...