Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Център за спешна медицинска помощ – [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали/ОС/ по гр. д. №216/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Ж. С. срещу касатора по чл. 344, ал. 1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността лекар при ответника, извършено със заповед от 28.09.11 г., за системни нарушения на тр. дисциплина по чл. 190, т. 3 от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с посочената практика на ВКС по чл. 290 от ГПК въпросите: допустими ли са като нови пред въззивната инстанция доказателства, които жалбоподателят е могъл да посочи пред първоинст. съд, но не е сторил това; за приложението на чл. 193, ал. 1 от КТ при системни нарушения на тр. дисциплина и по-точно необходимо ли е работодателят да иска обяснения за всяко от съставните нарушения; следва ли да се отчетат при системни нарушения на тр. дисциплина и вече санкционираните такива, наказанията за които не са заличени, а не само нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение.

Първият от въпросите е процесуален и не е разрешен от ОС в противоречие със соченото от касатора р. по гр. д. №4690/08 г. на второ г. о. на ВКС. Там е прието, че пред въззивната инстанция са допустими нови доказателства по см. на чл. 205 от ГПК, отм. В случая делото се гледа по реда на новия ГПК и въззивният съд е отказал да приеме нови доказателства на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК/07 г.. Поради разликата в допустимостта на нови доказателства пред въззивния съд при пълния въззив по ГПК, отм. и при ограничения по ГПК/07 г. твърдяното от касатора противоречие при решаване на първия въпрос не е налице.

Противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице и по втория въпрос, който е материалноправен. Дисциплинарното уволнение в случая е признато за незаконно поради неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ за първото съставно нарушение и поради неустановяване по същество на останалите три при съдебното оспорване на уволнението. Приетото не е в противоречие с цитираното от касатора р. по гр. д. №3681/08 г. на трето г. о. на ВКС. Там /както и в р. по гр. д. №1528/09 г. на четвърто г. о./ е посочено, че дисциплинарното уволнение е законно и когато процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е спазена само за част от посочените в заповедта нарушения и те са установени по вид и с тежест, на която наказанието съответства. В случая останалите нарушения, за които процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е спазена, са приети за неустановени от въззивния съд, поради което не могат да обосноват наложеното дисциплинарно уволнение.

Третият въпрос отново е материалноправен, но в случая не е от значение за спора, тъй като е извън обхвата му. Не е налице и твърдяното противоречие с цитираното р. по гр. д. №299/09 г. на четвърто г. о. на ВКС. В това решение е посочено, че при забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ системност има, когато и трите минимално необходими съставни нарушения не са санкционирани или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 и 198 от КТ. В процесния случай дисциплинарното уволнение е наложено за четири несанкционирани нарушения. Предишните дисциплинарни наказания на ищеца, на които се позовава касаторът, могат да се отчетат само при преценка на тежестта на нарушението / ако беше доказано/ откъм поведението / дисциплинарната характеристика/ на работника – чл. 189, ал. 1 КТ.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр. д. №216/12 г. от 10.07.12 г.

О. Ц. за спешна медицинска помощ – [населено място] да заплати на Ж. К. С. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 350 / триста и петдесет/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: