ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437

София, 05.05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело №184/2010 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба Министерство на земеделието и храните, против въззивно решение от 09.04.2008 г. по гр. д.№ 606/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д състав, с което е отменено решение от 04.01.2006 г. по гр. д.№ 8012/2005 г. на СРС, ГК, 64 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на В. В. Н. против МЗГ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 319,45 лева до 512,21 лева, и ответникът е осъден да заплати на ищеца още 192,76 лева. Със същото решение е оставено в сила решението на районния съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. т.1 и 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 319,45 лева.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено молба, се твърди, че съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се също така, че тълкуването на закона по различен начин от съдилищата, т. е. различното решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма, води до създаване на противоречива практика, имаща за резултат различия в тълкуването и...