О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1216София, 05.12.2023 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 472/2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Р. – синдик на “Гипс“ АД, [населено място], общ. Видин срещу решение № 734 от 21.11.2022 г. по в. т. д. № 787/2020г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Видински окръжен съд решение № 11 от 30.05.2022 г. по т. д. № 75/2020 г., са отхвърлени, като погасени по давност, предявените от касатора срещу „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители –[Фирма 5]“, [населено място] и “Гипс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Гипс“ АД: договор за цесия от 30.10.2014 г., сключен между Сдружение [Фирма 5]“ и „Индустриални инвестиции АД, в частта му, с която „Гипс АД е встъпило като солидарен длъжник за плащане на цената 3 600 000 лева и договор от 11.11.2014г. за учредяване на договорна ипотека, сключен под формата на нотариален акт № 178, том I, per. № 2242, дело № 159 от 2014г. на нотариус А. А., № 488 в НК, с който „Гипс АД е учредило в полза на Сдружение [Фирма 5]“ ипотека върху собствените си недвижими имоти за обезпечаване задълженията си по договора за цесия от 30.10.2014 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода, че предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД са погасени по давност. Според касатора, въззивният съд не е отчел обстоятелството, че посочените искове са свързани с производството по несъстоятелност на длъжника “Гипс“ АД, поради което за предявяването им е приложим едногодишният срок, предвиден в специалния закон – чл. 649, ал. 1 ТЗ, а не общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Освен това, счита, че и този срок е спазен, тъй като с оглед уговорения в договора за цесия срок за плащане на цената (18 месеца от датата на отразяване на счетоводната операция за прихващане в счетоводството на „КТБ“ АД) и датата на извършеното прихващане – 06.11.2014 г., вземането за цената по договора за цесия е станало изискуемо на 06.05.2016 г., спрямо която дата исковата молба е подадена в срок.

Като обосноваващи допускането на касационно обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за завеждане на иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, следва ли да се счита включен в общия срок по чл. 110 ЗЗД или представлява отделен срок, при спазването на който такъв иск не се счита просрочен по давност; 2. Специален закон ли представлява Търговският закон в предвижданията по чл. 649, ал. 1 ТЗ по отношение както на лицата, активно легитимирани да заведат иск по чл. 135 ЗЗД, така и на общите давностни срокове по ЗЗД“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), обосновано с липсата на съдебна практика.

Заявено е и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност – аргументирана с оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касация – „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители –[Фирма 5]“, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 27.02.2023г.

Ответникът по касация – “Гипс“ АД (н.) – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 30.10.2014 г. между „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители -[Фирма 5], [населено място] - цедент, „Индустриални инвестиции“ АД - цесионер и „Гипс“ АД - солидарен длъжник е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземане за сумата 4 500 000 лв., част от вземането му към „Корпоративна търговска банка“ АД в общ размер на 4 984 796.64 лв., срещу заплащане на цена 3 600 000 лв.; За обезпечаване на поетото с този договор задължение солидарният длъжник “Гипс“ АД е учредил в полза на цедента Сдружение [Фирма 5] договорна ипотека върху свои собствени недвижими имоти; С решение № 2619 от 27.11.2019 г. по т. д. № 3809/2019 г. на Софийски апелативен съд, по подадена на 26.11.2020 г., молба по чл. 625 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност на „Гипс“ АД, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г.

На първо място, като неоснователни въззивният съд е преценил доводите на сдружението-въззивник за недопустимост на предявените искове поради наличието на влязло в сила решение № 36 от 30.10.2018г. по т. д. № 39/2017 г. на Видински окръжен съд, с което договорът за учредяване на ипотека е прогласен за недействителен по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД. Приел е, че доколкото синдикът на „Гипс“ АД не е участвал в това производство (не би и могъл, тъй като същото е образувано и приключило преди датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 24.11.2017 г.) и предвид обстоятелството, че „КТБ“ АД не е предявила иска в качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Гипс“ АД (това негово качество е възникнало едва на 10.10.2022 г., когато е постановено определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания), производството по т. д. № 39/2017 г. на Видински окръжен съд не се явява образувано по иск на кредитор, предявен по реда на чл. 649 ТЗ и следователно силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение няма обвързващо действие по отношение на синдика и на всички кредитори в производство по несъстоятелност, съобразно чл. 649 ал. 5 ТЗ. С оглед на това, че исковете са предявени от синдика въз основа на изричната му легитимация по чл. 649, ал. 1 ТЗ и в предвидения в същата разпоредба срок, е направил извод за допустимост на същите.

На второ място, решаващият състав е счел, че по отношение на процесните сделки е осъществен и фактическият състав на чл. 135 ЗЗД, тъй като: Ищецът има качеството на синдик в производството по несъстоятелност на „Гипс“ АД, поради което е легитимиран да предяви иск за прогласяване на относителна недействителност на процесните договори по отношение на всички кредитори в това производство; Налице са увреждащи действия – с договора за цесия и за учредяване на ипотека ответникът „Гипс“ АД е придобил качеството на солидарен длъжник и ипотекиран гарант на чуждо задължение; Сделките са изцяло безвъзмездни за солидарния длъжник „Гипс“ АД, тъй като с тях той е поел единствено задължението за заплащане цената на придобитото вземане в размер на 3 600 000 лв. и е обезпечил неговото изпълнение с ипотека върху собствените си недвижими имоти, учредена в полза на цедента, без срещу това задължение да е получил насрещна престация; Увреждащият им характер произтича от опасността за принудително изпълнение на поетото задължение върху имуществото, предмет на ипотеката, както и върху останалото имущество на „Гипс“ АД, което несъмнено намалява възможността за удовлетворяване на неговите кредитори; Безвъзмездният характер на сделката доказва и наличието на знание на длъжника „Гипс“ АД за увреждането.

Независимо от горния извод обаче, въззивният съд е приел, че исковете не следва да бъдат уважени, тъй като са погасени по давност поради изтичане на установения в чл. 110 ЗЗД петгодишен срок. Посочил е, че давността е започнала да тече от момента на извършване на сделките, когато именно е възникнало правото за предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, съответно на 30.10.2014 г. – по отношение на договора за цесия и на 11.11.2014 г. – по отношение на договора за ипотека, докато исковата молба е подадена на 26.11.2020г., т. е. след като давността вече е била изтекла.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело, тъй като обжалваният акт не съдържа произнасяне по тях. Видно от мотивите на решението, въззивният съд е приел, че производството е допустимо, тъй като исковете по чл. 135 ЗЗД са предявени в установения в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен срок, но са неоснователни, тъй като правото за предявяването им е погасено по давност поради изтичането на общия петгодишен давностен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. Следователно, доколкото е преценявал изтичането на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ с оглед допустимостта на исковете, очевидно е, че решаващият състав е счел този срок за преклузивен, а не за давностен, какъвто е другият приложен от него срок – по чл. 110 ЗЗД, т. е. изобщо не е обсъждал връзката между двата срока и дали единият се включва в другия, в какъвто смисъл е първият въпрос, нито дали разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е специална по отношение разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.

С оглед липсата на произнасяне по тези въпроси, същите са ирелевантни за изхода на делото и не могат да обосноват допускане на касационния контрол.

Отделно от това, не е налице и поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърдението, че „въпросите не са намерили трайно разрешение в практиката“ не покрива изискването за аргументиране на двете кумулативни предпоставки, формиращи посоченото основание, съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

На второ място, не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото изложените в негова подкрепа аргументи, повтарящи оплакванията в касационната жалба, не сочат на неправилност, която да е очевидна в смисъла на това понятие, разяснен в последователната практика на ВКС, а именно – съдебният акт да е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; да е постановен extra legem, т. е. съдът да е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 734 от 21.11.2022 г. по в. т. д. № 787/2020г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: