Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 2843 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. А. чрез адв. Д. от Адвокатска колегия - гр. Благоевград против Решение №70/14.01.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №735/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1240/07.07.2021 г. на кмета на община Благоевград.

Наведените в жалбата възражения са за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, ал.3, предл. първо АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендират се сторените по делото съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът кметът на община Благоевград е подал писмено становище, с което оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед №1240/07.07.2021 г. на кмета на община Благоевград, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на еднократни парични помощи за стимулиране на раждането и отглеждането на деца от община Благоевград (само Наредбата), приета с решение №54 от Протокол №4 от заседание на Общински съвет Благоевград, проведено на 28.02.2020 година. Със заповедта органът е отказал да отпусне еднократна парична помощ на Б. А. за детето й А. Д., поради това, че не отговаря на условията, посочени в глава Първа, Общи положения от Наредбата за отпускане и изплащане на еднократни парични помощи за стимулиране раждането и оглеждането на деца от община Благоевград.

При издаването на заповедта органът се е позовал на нормата на чл. 2, ал. 3 от посочената по-горе Наредба, според която е необходимо майката да е с постоянен и настоящ адрес на територията на община Благоевград повече от 2 години преди датата на раждане на детето или датата на от акта за осиновяването му и бащата /ако има такъв/ да е с постоянен и настоящ адрес към момента на подаване на Заявление-декларация. Видно от съдържанието на акта бащата А. Д. не е с настоящ адрес на територията на община Благоевград към датата на подаване на заявлението, а именно 29.01.2021 година.

От данните по делото се установява, че към тази дата 29.01.2021 г. А. Д. е с настоящ адрес на територията на община София и няма надлежно регистриран такъв на територията на община Благоевград. По конкретно, същият съгласно извлечение от регистъра за гражданско състояние е с настоящ адрес от 04.02.2002 г. в гр. София, [адрес], [жк].

Посоченото обстоятелство е потвърдено и от справката на СО, според която Динчев е бил с адресна регистрация по настоящ адрес в [заличен текст] в периода 08.10.2002 г. - 31.08.2021 г., регистрацията е извършена преди измененията в ЗГР от 2011 г. и влизане в сила на изискванията за представяне на документ за собственост и декларация за съгласие от собственика.

По делото не е имало спор, че А. Д. работи в Областна администрация Благоевград от 15.06.2011 г. и до момента, а през 2016 г. е закупил недвижим имот на територията на О. Б.

С решението си първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата. За да се обоснове се е позовал на предвиденото в разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата, която въвежда условие за връзка на родителите с общината, на чиято територия живеят чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Съдът приема в мотивите си, че доказването на фактическото живеене в населеното място е по адресна регистрация към датата на подаване на заявлението именно чрез настоящия адрес на територията на общината съгласно чл. 94, ал. 1 ЗГР, която норма се прилага по отношение на родителите на детето.

Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Необосновано е твърдението на касатора за неотчитане на правнозначимите за спора обстоятелства, свързани с фактическото живеене на А. Д. баща на малолетното дете, на територията на община Благоевград.

Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 91 от Закона за гражданската регистрация определя адресната регистрация като отразяване на постоянния и настоящия адрес на лицето в регистъра на населението.

По този начин с цитирания законов текст се очертава рамката на понятието за адресна регистрация, която включва както постоянния, така и настоящия адрес на лицата. Очевидно е, че целта на тази уредба е, за всяко лице да има надлежна информация за адреса, на който може да бъде открито, като постоянният адрес е адресът, където лицето е вписано в регистрите на населението и съгласно чл. 93, ал. 6 ЗГР служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт, а настоящият - там, където лицето живее. Заявяването, предвидено в чл. 96, ал.1 ЗГР е последица от факта на живеенето на определено място, а не необходима предпоставка за определяне на настоящия адрес. Като е използвал понятието настоящ адрес в общоупотребимия му смисъл съгласно чл. 96, ал. 1 ЗГР, органът, издал цитираната Наредба, е вложил точно това съдържание-да се установи къде живее лицето, като се изхожда от заявения му настоящ адрес.

Съгласно предвиденото в чл. 96, ал. 1 ЗГР за лицето съществува административно задължение да заяви настоящия си адрес чрез подаване на адресна карта до компетентните органи по чл. 92, ал. 1 ЗГР. В конкретната хипотеза изпълнението на законовите предпоставки на чл. 96 ЗГР и спрямо бащата, е условие да бъде изплатена еднократната парична помощ за детето А. Д., на основание подаденото от нейната майка и законен представител заявление декларация на 29.01.2021 година. Нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата изисква дължимо поведение на нейния адресат, да посочи и по арг. от чл. 94, ал. 1 ЗГР настоящия адрес, на който живее, тъй като Наредбата предвижда отпускане и изплащане на еднократни парични помощи за стимулиране на раждането и отглеждането на деца само на територията на община Благоевград.

С оглед приетите за установени факти по първоинстанционното дело и тълкуването на чл. 2, ал. 3 от Наредбата, в съответствие с разпоредбите на чл. 91 и чл. 96 ЗГР, във връзка с чл. 94, ал. 1 ЗГР, следва да се приеме, че в случая за бащата е необходимо да има регистриран настоящ адрес на територията на община Благоевград, което обстоятелство е елемент от правопораждащия фактически състав, за да се получи еднократната финансова помощ за детето, а не фактически да пребивава на нейната територия. При незаявена промяна в адресната регистрация на бащата на малолетното дете А. Д. по реда на чл. 99 ЗГР, касаеща настоящия му адрес по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗГР, за същият няма основание да се приеме, че отговаря на изискването за притежание на настоящ адрес на територията на община Благоевград към дата 29.01.2021 година.

Въз основа на изложеното Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №70/14.01.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №735/2021 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА