Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационна жалба на Прокуратурата на РБ, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по правния въпрос- „Кои обстоятелства съдът взима предвид при определяне на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?“, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 78/21г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на ищцата В. С. К. 35000лв. неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ).

На поставения въпрос, настоящият състав на ВКС дава следния отговор: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът взима предвид обстоятелствата, свързани с елементите от фактическия състав на отговорността - увреждащо деяние, противоправността, вредите и причинната връзка. В случая деянието е неоснователно упражнената държавна принуда - анализира се вида, характера и продължителността и - повдигнатото обвинение за извършено престъпление и предвиденото наказание, наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда, проведените процесуално - следствени действия и съдебни заседания с участието на увреденото лице, продължителността на производството и други обстоятелства, свързани с упражнената принуда. Вторият елемент от фактическия състав на отговорността е противоправността - това са накърнени неимуществени права и/или неимуществени блага - неприкосновеност, право на добро име, чест, достойнство, здраве, авторитет, доверие, служебно положение, кариера, семейни, приятелски, колегиални отношения, формирано обществено мнение и др.. Вредите в случая са психични страдания - чувство за страх, срам, тъга, малоценност, неудовлетвореност, самота, нещастие и др., като се взима предвид техният интензитет и продължителност. Причинна връзка се установява между увреждащото деяние и противоправността, както и между противоправността и психичните страдания. След това съдът установява и отчита различията с разрешени подобни казуси в съдебната практика, доколкото справедливостта изисква подобните случаи да се разрешават еднакво. При съпоставянето на присъдени обезщетения по сходни дела следва да се взимат предвид икономическите условия в страната (примерно средната заплата за страната) към момента на определяне на размера на обезщетението (това е моментът, в който настъпва изискуемостта или към момента на съдебното решение в хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК).

Отговорът на поставения въпрос е в съответствие с трайно установената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав на ВКС - решение № 115/5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г. о., решение № 9/7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о. о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 422/22.12.2015 г. по гр. д. № 2407/2015 г. на IV г. о. на ВКС и др..

Във връзка с дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, относно правилността на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното:

Въззивният съд е приел следното от фактическа страна: ищцата е работила в НАП - Варна на длъжност „старши инспектор по приходите“; на 04.08.2011г. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; на 25.08.2011г. е отстранена от работа на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС; определена е мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на 1500лв.; през м. декември 2011г. е привлечена към наказателна отговорност по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; през м. септември 2012г. е привлечена към наказателна отговорност по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; през м. април е внесен обвинителен акт за извършено престъпление със същата квалификация, но съдът е прекратил съдебното производство на 24.06.2013г. и е върнал делото на прокурора; през м. 10.2013г. е привлечена към наказателна отговорност по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; през м. 02.2014г. е внесен нов обвинителен акт по последната квалификация; с присъда от 17.03.2016г. на ВОС е призната за невиновна, която е потвърдена от Варненски апелативен съд на 07.12.2016г. и от ВКС на 27.04.2017г.; на 29.05.2017г. е възстановена на служба.

Въззивният съд е приел от правна страна, че ищцата е била обвинена за извършването на тежко престъпление, предвиденото наказание по първоначалната квалификация е било от 3 до 10 години лишаване от свобода, а по последната квалификация - наказанието е от 1 до 8 години лишаване от свобода; мярката за неотклонение е била „парична гаранция“; продължителността на производството е общо 5 години и 8 месеца; била е неосъждана и заемала длъжност „старши инспектор по приходите към НАП - Варна; въз основа на воденото наказателно производство ищцата се е притеснила и е станала психически лабилна, непрекъснато плачела, била шокирана, колегите я отбягвали, будела се нощем, скърцала със зъби на сън, тревожела се за семейството и децата; съдебно - медицинските и психологически експертизи по делото не установяват по категоричен начин стресът да е повлиял на смущенията през време на бременността на ищцата; повдигнатото обвинение довело до повишена тревожност, нарушен нощен сън и психическо напрежение, но не и до психично разстройство; повдигнатото обвинение е довело до депресивна реакция, преминала в трайна промяна на личността и поведението на ищцата. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000лв..

В касационната жалба на ПРБ са изложени следните касационни основания: обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са надценени; настъпилите вреди са обичайни, не се установява влошаване на здравословното състояние; не е взета предвид съдебната практика по сходни случаи, както и икономическите условия в страната.

Настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е основателна относно частта на въззивното решение, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 17000лв. до 35000лв., поради следните съображения: Касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посоченото в жалбата (чл. 290, ал. 2 ГПК), следователно в случая ВКС е обвързан от констатациите на въззивния съд, че се установяват само три обстоятелства, които причиняват по - интензивни психически страдания в сравнение с „обичайните вреди“: повдигнато е обвинение за тежко умишлено престъпление; обвинението е за действия във връзка със службата на ищцата; обвинението е причинило трайна промяна на личността и на поведението на ищцата. Страхът от наказанието „лишаване от свобода“ е бил значително по - интензивен от обичайния страх от носене на наказателна отговорност, тъй като е било повдигнато и за продължителен период от време е поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление. Доколкото обществото има завишени изисквания за чест и почтеност спрямо лицата, заемащи държавна служба, свързана със събиране на данъчни задължения, изпитваното чувство за срам от ищцата, по време на наказателното производство, също се различава от типичния случай. Поради трайната промяна в личността и в поведението, трайни остават за ищцата чувството за малоценност, тъга, неудовлетвореност, чувството за нещастие. Трайна е практиката на ВКС, според която се присъжда обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 1000лв. за 1 година продължителност на наказателното производство (решение №18/19г. на ІІІ ГО, решение 53/19г. на ІІІ ГО и др.). В случая - при продължителност на наказателното производство от 5 години и 8 месеца и наличието на три обстоятелства, които водят до завишени и интензивни душевни страдания, то обезщетението следва да се определи в размер на 17000лв..

С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за първа, втора и касационна инстанция съответно- 2608,68лв., 1953лв. и 815,35лв., или общо 5377лв. за трите инстанции.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 78/21г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на ищцата В. С. К. сумата над 17000лв. до 35000лв. неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ), заедно със законната лихва от 28.04.2017г. до окончателното плащане и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати неимуществени вреди за незаконно обвинение в размер на 17000лв., заедно със законната лихва от 28.04.2017г. до окончателното плащане.

Отменя въззивното решение в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати разноски за първа и втора инстанция и вместо това постановява:

О. Пта на РБ да плати на ищцата В. С. К. разноски в размер на 5377лв. за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: