РЕШЕНИЕ

№ 50183

гр. София, 10.11.2022 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втората година в състав:Председател: Ж. Д

Членове: А. Ц

Ф. Вато изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3551/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение, постановено по чл. 127, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 127, ал. 1 ЗЗД и чл. 32, ал. 2 СК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса - кога един банков кредит, изтеглен от единия от съпрузите по време на фактическа раздяла, може да е изразходван за нужди на семейството, за да се ангажира регресната отговорност на другия съпруг „за половината“ след погасяването на кредита от първия съпруг.

Настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения въпрос: Тъй като фактическата раздяла прекъсва всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите (т. р. 35/71г. на ОСГК), тази регресна отговорност може да възникне само и единствено в хипотезата, когато средствата от кредита са използвани за погасяване на стари задължения, които са били поети за семейни нужди. Това е така, защото за задълженията, поети за семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно съгласно чл. 32, ал. 2 СК, а когато единият солидарен длъжник погаси изцяло старото задължение (включително със заемни средства), то другият съпруг му дължи половината на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. За да установи регресното си вземане, платилият съпруг следва да докаже, че старото задължение е поето за нужди на семейството съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така и в хипотезата, когато старото задължение е по предишен кредит, изтеглен от единия съпруг по време на брака. Липсва презумпция за семейна общност върху банковите влогове (СКг. урежда семейната имуществена общност само върху...