Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 9579/29.04.2022г., подадена от Р. С. Г., чрез адв.Д. И., против решение № 408 от 23.03.2022г. по в. гр. дело № 2913/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, с което след отмяна на решение № 264069/18.06.2021г. по гр. дело № 826/2019г. на СГС, ГО, 13 състав, е уважен иск с правно основание чл. 227, б. „в” ЗЗД и е отменено дарение на недвижим имот в [населено място], извършено на 03.11.1997г. с нот. акт №. , том. , дело №, г. на І-ви нотариус при СНС към СРС от Р. С. Г. в полза на Р. С. Г..

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост.

Ответницата по касационната жалба-Р. С. Г., чрез адв. Е. И., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с решение № 106/19.06.2019г. по гр. дело № 1463/2018г. на IV ГО на ВКС, с определение № 573/23.12.2020г. по гр. дело № 2365/2020г. на II ГО на ВКС и с решение № 8/19.01.2018г. по търг. дело № 2435/2016г. на II ТО на ВКС по въпроса: Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото относими доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по предмета на спора. Поддържа се и очевидна неправилност на решението на въззивния съд, доколкото необсъждайки в пълнота събраните гласни доказателства-показанията на свидетелката С. Б., съдът по очевидно неправилен начин е стигнал до извод, че ищцата е изпаднала в трайна нужда от получаване на издръжка.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявен е иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен през 1997г. между страните по спора-майка и дъщеря до 1/4 идеална част от частта, придобита от ответницата. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. С атакуваното пред ВКС въззивно решение, съставът на САС е отменил решението на СГС и е уважил иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, отменяйки изцяло договора за дарение от 1997г.

При тези данни относно предмета на делото и постановеното от въззивния съд, ВКС намира, че е налице основание за допускане на решението на САС до касационно обжалване по служебен критерии, за да се провери неговата допустимост по служебно формулирания въпрос: Произнесъл ли се е въззивният съд извън търсената от ищеца по обем правна защита, отменяйки изцяло договора за дарение, на основание чл. 227, б. „в” ЗЗД, при заявено в исковата молба искане за отмяна на дарението за конкретна идеална част от частта, притежавана от надареното лице. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правомощието на Върховния касационен съд да следи служебно за допустимостта на обжалваното пред него въззивно решение се разпростира и върху стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Ако съществува вероятност решението да е недопустимо, съдът следва да го допусне до касационен контрол, а проверката на допустимостта ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 408 от 23.03.2022г. по в. гр. дело № 2913/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав

УКАЗВА на касаторката Р. С. Г. в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер 121,30 лева. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.

След представяне на доказателство за плащането на държавната такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто ГО на ВКС – за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: