Р Е Ш Е Н И Е

№ 50007

гр. София, 09.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАпри участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2263/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Г., подадена чрез назначения от съда особен представител адв.Д. И., против решение № 408 от 23.03.2022г. по в. гр. дело № 2913/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, с което след отмяна на решение № 264069/18.06.2021г. по гр. дело № 826/2019г. на СГС, ГО, 13 състав, е уважен иск с правно основание чл. 227, б. „в” ЗЗД и е отменено дарение на недвижим имот в [населено място], извършено на 03.11.1997г. с нот. акт № 147, том LLLXX, дело № 33348/97г. на І-ви нотариус при СНС към СРС от Р. С. Г. в полза на Р. С. Г..

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че след процесното дарение ищцата е изпаднала в състояние на трайна нужда от издръжка, тъй като според касатората събраните по делото доказателства не установяват това обстоятелство. Искането е да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба-Р. С. Г., чрез пълномощника адв. Е. И. оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

С определение №50809 от 10.11.2022г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т. 1 от TP № 1/2010г. на ОСГТК...