ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4203

София, 09.11.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 3769/2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6371 от 26.07.2022 г., подадена от М. М. И. от [населено място], чрез адвокат М. С., против определение № 106 от 17.06.2022 г. по гр. дело № 2178/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане, подадената от нея молба вх. № 370145/16.12.2021 г. по чл. 304 ГПК, прекратено е производството по делото и тя е осъдена да заплати на С. Е. И.-Д. разноски за производството пред ВКС в размер на 500 лв.

В частната жалба се развити съображения за неправилност на извода на ВКС, че преклузивният срок не е спазен, тъй като М. И. не е знаела за предмета на образуването на гр. дело № 1102/2002 г., узнала за образуването му на 28.02.2018 г., но това не означава, че е имала възможност за проучване в цялост на делото и предприемане на всички дадени с процесуалния закон действия за защита на правата и законните си интереси.

Ответникът по частната жалба – С. Е. И.-Д., чрез пълномощника адв. Д. Х., заявява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение № 106 от 17.06.2022 г. по гр. дело № 2178/2022 г. на ВКС, ІІ г. о. е оставена без разглеждане молбата вх. № 370145/16.12.2021 г., подадена от М. М. И. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 2844/28.04.2015 г. по гр. д.№ 1102/2002 г. на СГС в частта по иска по чл. 42 б. „б“ ЗН, прекратено е производството по гр. дело № 2178/2022 г. на ВКС, ІІ г. о. и М. М. И. е осъдена да заплати на С. Е. И.-Д. разноски за производството пред ВКС в размер на 500 лв.

Данните по делото са следните:

Е. Е. И. е предявила искове срещу Е. Е. И., по които е образувано гр. дело № 1102/2002 г. на СГС. В хода на първоинстанционното производство ищцата е починала и като неин универсален правоприемник по завещание е конституирана С. Е. И.-Д.. С постановеното решение № 2844 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 1102/2002 г. на СГС е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД на С. Е. И.-Д. (като правоприемник на Е. Е. И.), срещу Е. Е. И., че договорът за покупко-продажба, оформен с нот. акт № ..... г. по описа на нотариус С. К., по силата на който Е. Е. И. е продала на Е. Е. И. собствения си апартамент, находящ се на целия първи (партерен) етаж в жилищната сграда на [улица], [населено място], заедно със зимнични помещения №№ 4 и 5 и тавански помещения №№ 1, 4 и 5, заедно с 54.4/100 ид. ч. от сградата и 48/100 ид. ч. от УПИ с площ от 428.92 кв. м. е нищожен, поради липса на съгласие. Със същото решение е признато за установено по предявения иск от С. Е. И.-Д. срещу Е. Е. И., /по присъединеното за съвместно разглеждане гр. д. № 6139/2013 г. на СГС/, че саморъчно завещание от 15.04.2005 г. на Е. Е. И., обявено с протокол от 3.05.2012 г. по описа на нотариус В. Г., е нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН. С подадената молба по чл. 304 ГПК се иска отмяна на решението в тази част.

Предвид уважаване на главният иск, СГС не се е произнесъл по евентуално предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД по отношение на същия договор. Първоинстанционното решение е обжалвано от Е. И., като по въззивната му жалба е образувано гр. д. № 3139/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 2375 от 2.12.2015 г. по това дело е потвърдено решение № 2844 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 1102/2002 г. на Софийски градски съд. С определение № 48 от 20.01.2017 г. по гр. д. № 1329/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. въззивното решение в частта по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В останалата част решението е допуснато до касационно обжалване и с решение № 64 от 22.06.2017 г. по гр. д. № 1329/2016 г. въззивното решение по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е отменено и вместо това ВКС е отхвърлил иска за признаване недействителността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 138/22.08.2002 г. и е върнал делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, По образуваното гр. д. № 3256/2017 г., в открито съдебно заседание от 02.03.2018 г. САС е докладвал молба от 28.02.2018 г., подадена от М. М. И., с която тя е поискала да бъде конституирана като ответник, тъй като е съпруга на Е. Е. И.. Постановеното по това дело решение № 367 от 11.02.2020 г. на САС по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е отменено от ВКС с решение № 60211 от 7.10.2021 г. по гр. д. № 2913/2020 г., ІІІ г. о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като е образувано гр. д. № 3163/2021 г. В производството по гр. д. № 3163/2021 г., с определение № 2812 от 28.10.2021 г., САС е конституирал М. М. И. като необходим другар на Е. Е. И. по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД..

За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд е приел, че подадената от М. И. молба за отмяна на 16.12.2021 г. е просрочена, тъй като тя е узнала за висящото дело, по което ответник е съпругът й най късно на 28.02.2018 г. /когато е поискала да бъде конституирана като ответник по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД/ и от тогава до подаване на молбата за отмяна са изтекли повече от три месеца. поради което не е спазен срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.

Допълнително ВКС е приел, че изложените в молбата за отмяна твърдения не сочат на приложението на чл. 304 ГПК, респ. на качеството на М. И. на необходим другар по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН, предявен срещу съпруга й Е. Е. И. от С. Е. И.-Д.. Завещанието, установяването на чиято нищожност се търси с този иск, изхожда от Е. Е. И., като с него същата е завещала цялото си имущество на сина си Е. Е. И.. Съдът е съобразил, че завещанието не засяга имуществената сфера на М. И., а само тази на съпруга й и завещаното имущество не става съпружеска имуществена общност, поради което няма законово основание М. И. да участва като страна по иска за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане и не е легитимирана да иска отмяна на решението по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН. З. молбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото.

Определението е правлино.

За да поиска да бъде конституирана през 2018 г. по евентуално предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД като ответник – необходим другар на съпруга си, молителката е била наясно за движението на цялото дело, включително и с постановеното влязло в сила на 20.01.2017 г. решение № 2844/28.04.2015 г. по гр. д.№ 1102/2002 г. на СГС в частта по иска по чл. 42 б. „б“ ЗН, в която иска отмяна на осн. чл. 304 ГПК. Не се касае само за получаване на призовки по делото, а за формирано процесуално искане по евентуален иск, което предполага познаване на решението по основните искове. Дори да се приеме, че молителката не е узнала решението по чл. 42 б.“б“ ЗН, изводът на състава на ВКС в обжалваното определение, че тя няма качеството на необходим другар е обоснован и правилен. Полученото по наследство, включително и на основание завещание е лична собственост на ползващият се от завещанието и не става съпружеска имуществена общност /чл. 22, ал. 1 СК/.Нормата на чл. 304 ГПК определя кои лица са легитимирани да искат отмяна. Това са лицата, по отношение на които решението има сила макар да не са били страна в производството, т. е. необходимите другари, които са обвързани от влязлото в сила решение макар да не са участвали в производството. По иска за прогласяване нищожност на саморъчното завещание в полза на съпругът й, молителката не е необходим другар, защото завещаното имущество не е СИО. Без значение за този извод са развитите доводи за други отношения, свързани със завещаното имущество. Тъй като М. И. не е необходим другар по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН и не участвала в производството по този иск, тя не е обвързана от формираната сила на пресъдено нещо на това решение и няма правен интерес да иска отмяната му на основание чл. 304 ГПК. Затова правилно молбата й е оставена без разглеждане като недопустима.

Тъй като производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ, с който може да се търси защита от неправилни решения само на предвидените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК изчерпателно изброени основания, в това производство не могат да се разглеждат други оплаквания за неправилност на влезли в сила решения.. Затова съдът не разглежда развитите оплаквания и доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилност на решението, чиято отмяна се иска, които трябвало да съобрази съставът на ВКС. Тези доводи не могат да се обсъждат в производтвото по отмяна.

Съгласно т. 9 и т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2-14 г. на ОСГТК на ВКС депозирането на молба за отмяна след съответния срок и от страна, която не е легитимирана да иска отмяна на влязло в сила решение я прави процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, на ответника по частната жалба – С. Е. И.-Д., следва да бъдат присъдени претендираните деловодни разноски за настоящото производство до доказаният размер от 400 лв. - уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 106 от 17.06.2022 г. по гр. дело № 2178/2022 г. на Върховен касационен съд, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 304 ГПК на М. М. И. вх. № 370145/16.12.2021 г., прекратено е производството по гр. дело № 2178/2022 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. и М. М. И. е осъдена да заплати на С. Е. И.-Д. разноски за производството пред ВКС в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап. 1, да плати на С. Е. И.-Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 400 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: