Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частни жалби на ищеца „Т. А“ ЕООД и на ответника „Българска банка за развитие“ АД срещу определение на Софийски апелативен съд.

С обжалваното определение по молба на ответника въззивният съд е изменил в частта за разноските постановеното въззивно решение, като е намалил присъдените в полза на ищеца разноски за въззивното производство от 3800 лв. на 3534,46 лв. За да постанови определението си, съдът е приел, че съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата 3334,46 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в общ размер от 5000 лв., както и сумата 200 лв. за адвокатско възнаграждение за проведеното частно въззивно производство. По отношение на основното възнаграждение е приел, че не е налице основателна причина да промени становището си относно неоснователността на предявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Частните жалби са неоснователни.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са били уважената част от главния иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер на 155 589,48 лв. и уваженият иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3007,18 лв.

Определен на база цената на исковете и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5082,93 лв. Заплатеният от ищеца размер от 5000 лв. е под минималния, поради което не е налице основание за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това частната жалба на ответника, основана на доводи за несъответствие на възнаграждението със степента на сложност на делото е неоснователна.

Неоснователна е и частната жалба на ищеца, основана на оплакването, че адвокатското възнаграждение за въззивното производство следва да се присъди в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата на база уважената част от иска (106 733,50 лв.) или 3664,67 лв. Съгласно общите правила по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК отговорността за разноски се разпределя съобразно уважената, респ. отхвърлената, част от иска. При заплатено адвокатско възнаграждение от 5000 лв. съответно на уважената част от исковете ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има право на 3334,46 лв., а не на минималния размер, изчислен на база уважената част (3664,67 лв.).

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение № 10039/25.01.2021 г. по т. д. № 1841/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: