Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Т., в качеството й на синдик на “Енемона“ АД /н/ / против решение №10522 от 27.08.2021г. по т. д. №1075/20г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба - АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, чрез пълномощника си –адв. Ю.З. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.Останалите ответници не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Д. В. е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставил е въпроса – 1 / „Допустимо ли е установяването на съдържанието на търговска сделка, за която страните са предвидили изрична писмена форма, с всички позволени от закона доказателствени средства“.2/“Следва ли да се приеме, че характера на договор за встъпване в дълг, сключен между кредитора и третото встъпило лице е възмезден, когато между стария и новия длъжник е налице последващо еквивалентно имуществено разместване, дори и като отделно правомощие.“, 3/ „ Допустимо ли е прихващането като способ за погасяване на задължения да се квалифицира като част от договор за встъпване в дълг и да определя възмездността на договора за встъпване в дълг, въпреки че самото прихващане е възможно едва след изпълнение на задължението по договора за встъпване на новия длъжник.“ И 4/ „ Докъде се простира действието на договора за встъпване в дълг. Счита ли се договора по чл. 101 ЗЗД за изпълнен с встъпването на новия длъжник или неговото действие продължава“. Страната по всеки въпрос накратко е изложила оплакване за неправилност на изводите на съда и в заключение лаконично е посочила, че решението било постановено при неточно тълкуване и прилагане на закона – по въпрос № 1 –„ чл292, ал. 6 ТЗ вр. чл. 20а ЗЗД „, по № 2 и 4 – „чл. 101“ а по №3 „ 101 и 103 ЗЗД „.Други доводи не са изложени.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният, респ. процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК №1/2009г./. При тази дефинитивност на общото основание, първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно не съответства на конкретиката в поясненията на страната към него, изведена от нейната интерпретация на мотивите на състава. В тази връзка, при поставяне на въпроса, не е съобразен вида на атакуваната сделка и нейните правни характеристики, нито фактите определящи фактическия състав на предявения иск. Поради това и начина, по който страната е заявила, че според нея договора предвиждал всичките му изменения да бъдат в писмена форма, която страните не спазили, няма връзка с решаващите мотиви на състава, който е съобразил, правната същност на встъпването в дълг, това че същият по принцип не намалява, а само обременява имуществото на длъжника, ако не бъдат съобразени и правоотношенията между съдлъжниците, поради което е изследвал реалните и доказани отношения на страните, за да определи неговата възмездност, а не е обсъждал изменения в договора. Същите съображения определят нерелевантност и на втория поставен въпрос, който също не съставлява валидно въведено общо основание. Другите два въпроса също не са застъпени в мотивите на обжалваното решение, по начина, по който страната счита, че следва да бъдат разгледани, като съдържанието им е свързано с нейното разбиране за неправилност на изводите на съда, а не с изложените мотиви в обжалваното решение.

Следователно от изложеното се установява, че страната не е поставила релевантен правен въпрос, съобразно изискването за наличие на общо основание. Но дори и от така поставените да бъде изведен такъв не са въведени и доводи определящи наличие предпоставки по поддържания допълнителен критерий - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както изисква неговата дефинитивна определеност дадена с т. 4 на ТР ОСГТК №1/09г. Доколкото в тази връзка страната е изложила лаконични твърдения, свързани с хипотезата на определена като неясна правна норма, то следва да се отбележи / при липса на развити доводи в какво точно се изразява неяснотата и как се обосновава нуждата от тълкуване/,че чл. 292, ал. 6 ТЗ е неотносим към случая, тъй като встъпването в дълг е неформален договор, който освен това, съдът не е тълкувал във връзка с този текст, за да е релевантен и вторият посочен като относим към първия въпрос, текст на чл. 20 а ЗЗД. Съответно, следва да се отчете че и двете норми са пределно ясни и разяснявани както със задължителна съдебна практика, така и с казуална такава, поради което и страната не защитава с това общо и непояснено твърдение основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Същото се отнася и за нормите на чл. 101, 102 и чл. 103 ЗЗД отново посочени общо от страната. Следва да бъде отбелязано, че основанието, което поддържа касаторът предполага изложение на конкретни доводи относно неяснотата на цитираните правни норми а не само лаконичното обяснение, че според него съдът „ погрешно ги тълкувал“. Непълнотата на уредбата е обективна категория и не зависи от конкретните оплаквания на касатора, обусловени от недоволство от постановения правен резултат.

С оглед така депозираното изложение, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10522 от 27.08.2021г. по т. д. №1075/20г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: