Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по постъпила касационна жалба от подсъдимия С. В. С. срещу решение № 104/10.04.2018г., постановено по ВНОХД № 630/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакуваното решение присъда № 87/09.10.2017г., постановена по НОХД № 415/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, е изменена, като е отменена в гражданско-осъдителната й част, а в наказателната й чест е потвърдена изцяло.

В изготвената саморъчно от подсъдимия касационна жалба се твърди, че е допусната явна несправедливост на наказанието, като за всяко едно от инкриминираните деяния санкцията е в максимален размер. С. счита, че не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства – трудното му детство, младата възраст и разкаянието за извършеното. Иска намаляване на наложеното общо най-тежко наказание.

В съдебно заседание служебният защитник поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане за изменение на решението. Изтъква, че миналите осъждания на подсъдимия са предимно за деяния, които е осъществил като непълнолетен, че е млад, преди задържането е бил трудово ангажиран, направил е признания и единствено невъзможността да възстанови имуществените вреди поради липса на средства е причина делото да не приключи със споразумение.

Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Намира, че не се установява наличието на смекчаващи обстоятелства, а съдът е проявил достатъчна снизходителност към подсъдимия, като е отказал да увеличи наказанието му по реда на чл. 24 от НК при наличието на предпоставките за това.

Самият подсъдим се присъединява към становището на адвоката си и отново заявява желанието наказанието му да бъде намалено.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Пловдивският окръжен съд е признал С. С. за виновен и му е наложил наказания, както следва:

I. За това, че в периода от 10.30ч. до около 17.00ч. на 16.08.2016г. в [населено място] и в землището на [населено място] между местностите „К. д.“ и „Х. д.“, на два пъти, при условията на продължавано престъпление и при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на обща стойност 45,50лв. от владението на М. Д. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, на основание чл. 195 ал. 1 т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК го е осъдил лишаване от свобода за срок от десет години.

II. За това, че на същата дата около 17:00ч. в землището на [населено място] между местностите „К. д.“ и „Х. д.“ извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвъкупление по отношение на лице навършило четиринадесетгодишна възраст – М. Д. П., чрез употреба на сила и чрез използване на безпомощното му състояние, и на основание чл. 150 ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години.

III. За това, че по същото време и на същото място отнел чужди движими вещи – един брой златен синджир с тегло 8.331 грама на стойност 525.00 лева, един брой златен пръстен с тегло 2.584 грама на стойност 163.00 лева, един брой златна висулка под формата на кръст с тегло 2.834 грама на стойност 178.00 лева или всичко вещи на обща стойност 866.00 лева, от владението на М. Д. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда изразяваща се в счупвания на пето, шесто, седмо и осмо ребро в дясно и счупване на девето ребро в ляво, довели до трайно затрудняване движенията на снагата на пострадалата, и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от петнадесет години.

IV. За това, че по същото време и на същото място противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка “М.”, модел “***” с ДК [рег. номер на МПС] от владението на М. Д. П. без нейно съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 828,00лв. и е било изоставено без надзор, деянието е извършено повторно, и за отнемането на превозното средство е употребено заплашване, и на основание чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2 т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от дванадесет години.

На основание чл. 23 от НК на С. е наложено най-тежкото от така определените наказания - лишаване от свобода за срок от петнадесет години.

Наказанията лишаване от свобода, наложени за всяко едно от четирите престъпления са в максималния, предвиден в закона размер. Допълнителните наказания конфискация и лишаване от право да управлява МПС не са наложени, тъй като няма данни подсъдимият да разполага с имущество, и не е правоспособен водач.

С оглед възприетите от предходните инстанции данни, касаещи обществената опасност на деянието и дееца, ВКС намери, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. не са изпълнени изискванията на чл. 54 от НК и е допусната явна несправедливост на наложеното наказание.

Настоящият състав споделя изводите, че осъществените престъпления се отличават със завишена степен на обществена опасност поради особената уязвимост на жертвата. Пострадалата е била възрастна жена – на 80год., тежко болна /100% степен на увреждане без чужда помощ/, и се е придвижвала само с помощни средства. Характеристиките на П. дават основание за извод, че упражнената принуда е израз на особена жестокост, тъй като състоянието е позволявало на С. да осъществи безпрепятствено отнеме на вещите й и блудствени действия и без употреба на сила.

Като допълнително отегчаващо обстоятелство следва да бъде отчетен и начинът, по който подсъдимият е изоставил П. в продължение на цялата нощ, сама и ранена в полето, далеч от пътя, без чехли, бастуни, телефон и автомобил, лишена от възможност да се придвижи или да потърси помощ. При състоянието, в което са я открили свидетелите, е видно, че животът й е бил сериозно застрашен.

Високата степен на обществена опасност на дееца се извежда от обремененото му съдебно минало и негативните характеристични данни. За липсата на адекватна ценностна система говори обстоятелството, че е посегнал на човек, който въпреки болестта си, е полагал усилия да помогне на майка му, вярвайки, че е в беда.

Броят на осъществените престъпления, след като не е отчетен като основание за приложение на чл. 24 от НК, също следва да се цени като отегчаващо обстоятелство. Такова е и предприетото от подсъдимия управление на МПС без свидетелство за правоуправление, както и причинената несъставомерна лека телесна повреда от удара в главата при грабежа.

Преценката за превес на отегчаващи обстоятелства е правилна и добре обоснована от въззивния съд, но по делото се констатират и смекчаващи такива, а това обстоятелство не е отчетено при определянето на всички наказанията „лишаване от свобода“ в максимален размер.

Смекчаващо вината обстоятелство е на първо място младата възраст на подсъдимия. Към датата на деянието той е бил на осемнадесет години. Социалната му незрялост, обусловена и от липсата на образование е следвало да бъде съобразена при определяне на наказанието. При младите пълнолетни, подобно на възприетия законодателен подход при непълнолетните, следва да се отдаде приоритет на индивидуалната пред генералната превенция и да се държи сметка за възможностите за реинтеграция, които намаляват при особено продължително изолиране.

На съдебното минало на подсъдимия е отредена прекомерна тежест. Действително, по отношение на него са постановени седем отделни присъди за престъпления срещу собствеността, но осъжданията са три съобразно ППВС №2/70г., тъй като голяма част от деянията са осъществени при условията реална съвкупност. Когато отделните престъпления предхождат прилагането на санкционните мерки за въздействие, колкото и многобройни да са те, не биха могли да обосноват извод, че извършителят е трудно податлив на поправяне и превъзпитание. Всички деяния, за които е осъждан, е извършил като непълнолетен. До задържането му по повод настоящото наказателно производство, свободата му е била ограничавана ефективно само за една година и три месеца. Безспорно, след като престъпните му прояви са продължили и дори са ескалирали, следващото наказание трябва да бъде по-строго. Съдилищата са съобразили, че търпяното до момента лишаване от свобода не е било достатъчно, за да изиграе предупредилелна, превъзпитаваща и възпираща роля по отношение на С., но не са отмерили правилно баланса между необходимостта от по-продължително въздействие и прекомерната репресия.

Подсъдимият е признал вината си и е изразил съжаление за извършеното.

Конкретно, при квалифицираната кражба е следвало да бъде отчетена ниската стойност на предмета на престъплението – отнетите вещи са на обща стойност 45,50лв.

Предвид изброените обстоятелства, ВКС намира, че наказанието за престъплението по чл. 346, ал. 5 от НК, с оглед на многобройните по-тежко квалифициращи признаци и отегчаващи вината обстоятелства, не следва да бъде намалявано.

Осъществената кражба, тъй като е на вещи с ниска стойност и броят на включените в нея деяния е минималния необходим за квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК, следва да бъде санкционирана с наказание в размер, близък до средния, а именно – шест години лишаване от свобода.

С оглед превеса на отегчаващи обстоятелства, но и съобразно наличието на изтъкнатите по-горе смекчаващи такива, за осъщественото блудство и грабеж С. следва да понесе санкция, индивидуализирана над средния размер. Адекватни биха били наказанията „лишаване от свобода“ за срок, съответно от шест и дванадесет години.

Намаляването на най-тежкото от определените наказания за отделните престъпления, осъществени при условията на реална съвкупност, предпоставя намаляване и на наложеното общо наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, което следва да бъде редуцирано от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2 т. 1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 104/10.04.2018г., постановено по ВНОХД № 630/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като намалява наложените на С. В. С. наказания лишаване от свобода, както следва:

- за престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК от десет на шест години;

- за престъплението по чл. 150 ал. 1 от НК от осем на шест години;

- за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК от петнадесет на дванадесет години.

Намалява срока на наложеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. В. С. най-тежко наказание лишаване от свобода от петнадесет на дванадесет години.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.