Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. П. С. срещу определение от 12.01.2015 г. по в. гр. д. № 345/2014 г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което е спряно производството по делото за допускане на съдебна делба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на образувано между съделителите дело за определяне на по-голям дял в имуществената общност по чл. 29, ал. 3 СК, което има преюдициално значение за делбата.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на постановеното определение, поради което моли да бъде отменено.

Ответниците по жалбата Ч. В. Н. и Е. Г. Н. считат, че постановеното определение е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, поради което на основание чл. 274, ал. 2, изречение първо от ГПК е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С. П. С. е предявила срещу Ч. В. Н. и Е. Г. Н. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място]. В производство по въззивно обжалване на постановеното първоинстанционно решение по допускане на делбата Окръжен съд Монтана е приел, че между страните по делото Ч. Н. и С. С. е налице друго висящо производство по чл. 29, ал. 3 СК пред Пернишки районен съд, което има преюдициално значение за определяне обема на имуществените права на страните, предмет на делбата. По тези съображения въззивният съд е постановил обжалваното определение, с което е спрял висящото пред него делбено производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Така постановеното определение на ОС Монтана е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът трябва да спре образуваното пред него производство, когато констатира, че в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Цитираното правило касае връзка на преюдициалност между делата и съставлява една от процесуалните гаранции за избягване постановяването на противоречиви съдебни решения. Предвид данните по делото и приложеното от въззивниците удостоверение /стр. 31 по описа на ОС Монтана/, въззивният съд правилно е възприел, че между двама от съделителите в процесната делба е предявен иск по чл. 29, ал. 3 ГПК, който има за предмет определянето на по-голям дял в имуществената общност, прекратена след развода на съпрузите. Наложителността съдът да зачете силата на пресъдено нещо на бъдещото решение по този иск и съобразно него да допусне делбата при определените квоти на съсобствениците, изисква висящото пред него делбено производство да бъде спряно до окончателния изход на преюдициалния спор. В този смисъл е и практиката на ВКС при действието на стария Семеен кодекс (решение № 739 по гр. д. 587/94 г., I г. о. и № 818 по гр. д. № 729/88 г., II г. о на ВКС.).

Доводът на частния жалбоподател, че преюдициалната зависимост е обратната и производството за определяне на по-голям дял следва да бъде спряно до разрешаване на спора за трансформация на лично имущество в процесния апартамент, е несъстоятелен. Резултатът от уважаването на иск по чл. 29, ал. 3 от СК е определянето на по-голям дял от общото имущество, а не от личното имущество, което е трансформирано. Затова спорът за наличието на пълна или частична трансформация на лично имущество в процесния апартамент може и трябва да се разгледа по делото за делба, а не в производството по иска с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че Окръжен съд Монтана е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

определение от 12.01.2015 г. по гр. д. № 345/2014 г. на Окръжен съд – Монтана.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: