Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 2969 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. от град Добрич и Н. С. от [населено място], община Несебър, подадена чрез адвокат Б. К. от АК Добрич срещу Решение № 14/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 198/ 2019 г. на Административен съд - Сливен (АС Сливен).

С. Н. обжалва решението в частите, с които са отхвърлени предявените от нея искове - за заплащане на сумата от 20 720 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от одобрения от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014 г. План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г., както и в частта на сумата от 1 440 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени такси и транспортни разноски по: частно гражданско дело № 74/ 2015 г. по описа на Районен съд– Котел, по адм. дело № 185/ 2018 г. по описа на Административен съд– Сливен и адм. дело № 195/ 2018г. по описа на Административен съд– Сливен; за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменени, одобрени от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014 г. План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 087024.

Н. С. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове - за заплащане на сумата от 27 627, 33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от одобрения от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014г. и План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г.

В касационната жалба са изложени аргументи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита, че от страна на служителите на ответника са извършени фактически действия и бездействия, които са в противоречие с материалния и процесуалния закон. Намира същите за неправомерни, както по прилагане на закона, така и като краен резултат.

Според жалбоподателите изсичането на повече количества от договорената дървесина е станало в следствие на издадените, но отменени административни актове, като увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции по силата на закона.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове, като се осъди ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано до окончателното й изплащане.

В молба от 26.09.2022 г. от касаторите - С. Н. и Н. С., се поддържа касационната жалба и се иска отмяна на съдебното решение на Административен съд - Сливен в обжалваните му части. При условията на евентуалност се моли за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Подробни доводи за това са развити в представената писмена защита.

По делото е постъпила и втора касационна жалба от К. Н., подадена чрез адв. Д., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 14/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 198/ 2019 г. на Административен съд - Сливен. В тази касационна жалба са изложени аргументи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се всички правни изводи на съда, с които е мотивирано отхвърляне на исковете.

Ответникът - Регионална дирекция по горите (РДГ)- Сливен, в подадени чрез адв. Л. А., писмени отговори по двете касационни жалби счита, че решението на АС - Сливен е правилно и не страда от недостатъците, посочени от касаторите. Моли съдебният акт да бъде потвърден, а жалбата да бъде оставена без уважение.

В постъпило на 27.09.2022 г. писмено становище, подадено от адв. Л. А. процесуален представител на ответника Регионална дирекция по горите– Сливен, са приложени писмени бележки, с изложени аргументи, в които се подкрепя искането да се потвърди решението на адм. съд. Претендират се направените разноски за касационната инстанция, съобразно приложения списък на разноските.

Ответниците: И. С., Г. И. и В. П., редовно призовани в открито съдебно заседание, не се явяват и не се представляват, като не ангажират становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Смята, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

С обжалваното решение са били ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от С. Н. от град Добрич, против Регионална дирекция по горите – Сливен, с адрес: [населено място], [улица], за заплащане на сумата от 20 720 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменени, одобрени от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014 г. План-извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 087024 в землището на [населено място], с изх. № АСД 06-767/ 04.08.2014 г. по описа на Регионална дирекция по горите – Сливен, и План-извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 169001 в землището на [населено място], и за заплащане на законна лихва върху сумата от 20 720 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

На следващо място адм. съд е ОТХВЪРЛИЛ иска, за заплащане на сумата от 1 440 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени такси и транспортни разноски по: ч. гр. дело № 74 / 2015 г. по описа на Районен съд– Котел, адм. дело № 185/ 2018 г. по описа на Административен съд– Сливен и адм. дело № 195 / 2018 г. по описа на Административен съд– Сливен, и за заплащане на законна лихва върху сумата от 1 440 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛИЛ иска, за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за заплащане на законна лихва върху сумата от 3000 лева, считано от 29.03.2015 г. до окончателното плащане на сумата.

На следващо място са били ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от К. Н., против Регионална дирекция по горите– Сливен, за заплащане на сумата от 20 720, 33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от, одобрени от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014 г. административни актове, посочени по горе, и за заплащане на законна лихва върху сумата от 20 720, 33 лева, считано от 04.08.2014 г. до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛИЛ иска, предявен от И. С. от град Добрич и Г. И., против Регионална дирекция по горите– Сливен, за заплащане на сумата от 20 720, 33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от одобрени от Директора на РДГ– Сливен, административни актове, посочени по горе, и за заплащане на законна лихва върху сумата от 20 720,33 лева, считано от 04.08.2014 г. до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛИЛ е иска, предявен от В. П., против Регионална дирекция по горите– Сливен, за заплащане на сумата от 20 720, 33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от одобрени от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014 г. административни актове, посочени по горе, и за заплащане на законна лихва върху сумата от 20 720,33 лева, считано от 04.08.2014 г. до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛИЛ е иска, предявен от Н. С., против Регионална дирекция по горите– Сливен, за заплащане на сумата от 27 627 лева.

ОСЪДИЛ е ищците, да заплатят на Регионална дирекция по горите– Сливен, с адрес: гр. Сливен, [улица], сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението в частите, с които са отхвърлени исковете на И. С., Г. И. и В. П., не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че исковете са предявени от лица, които твърдят, че са претърпели вреди от незаконосъобразни административни актове, против Регионална дирекция по горите– Сливен – юридическо лице, съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ. Следователно исковете били предявени от лица с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Обсъдил е приетите по делото писмени доказателства, свидетелски показания и съдебни експертизи и с това данните от установената фактическа обстановка.

Разгледал и обсъдил твърденията на ищците, че са претърпели вреди от два административни акта, отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, а именно: одобрени от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014г., План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 087024 и План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 169001.

Посочил, че въз основа на одобрените план - извлечения, е била организирана и проведена „гола“ сеч в имотите им от трето за процеса лице- „РСМ Комерс“ ЕООД, в резултат на което били реализирани в повече от договорените количества дървесина, които не били заплатени на ищците. Обсъдил е твърдението, че незаконосъобразните план - извлечения са довели до облагодетелстване на третото лице, което, освен договорените количества дървесна маса е добило и количества, които не е трябвало да се изсичат, без да ги е заплатило.

По делото е било установено, че посочените от ищците два административни акта са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, но не било установено от тези административни актове да са причинени пряко и непосредствено вреди на ищците.

Достигнал е извод, че в случая на неправомерно ползване на дървесина от имотите на ищците, вредите се причиняват от лицето, извършило сечта, а не от орган или длъжностни лица на ответника по исковете.

По делото не били установени и твърдените от ищците, като причинени имуществени вреди. Необосновано ищците смятали, че сечта в имотите им е организирана и проведена от трето за процеса лице– „РСМ Комерс“ ЕООД, което според тях се било облагодетелствало.

В заключение адм. съд е преценил, че исковете за имуществени вреди, са неоснователни и като такива същите са били отхвърлени. С оглед извода за неоснователност на исковете за обезщетение, е приел и за неоснователни и претенциите за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, които имат акцесорен характер.

На второ място преценил, като неоснователен иска за имуществени вреди, предявен от ищцата С. Н. от град Добрич, изразяващи се в платени такси и транспортни разноски по: ч. гр. дело № 74/ 2015 г. по описа на Районен съд– Котел, адм. дело № 185/ 2018 г. по описа на Административен съд – Сливен и адм. дело № 195/ 2018 г. по описа на Административен съд– Сливен.

Установил липсата на основания за ангажиране имуществената отговорност на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както по отношение на плащания, направени от ищцата в обезпечителното производство по ч. гр. дело № 74 / 2015 г. по описа на Районен съд– Котел, така и по отношение на транспортните разходи, претендирани по адм. дело № 185/ 2018 г. и адм. дело № 195/ 2018 г.– и двете по описа на Административен съд– Сливен.

На трето място решаващият съд посочил, че по делото не се събрали доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата С. Н. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразните административни актове. Счел е, че по делото не е установено от посочените административни актове да са причинени пряко и непосредствено неимуществени вреди на ищцата.

По изложените съображения, искът за неимуществени вреди, предявен от ищцата С. Н., е бил приет за неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.

Решението на административния съд е правилно в отхвърлителната част, с която са отхвърлени претенциите на С. Н. за разноски по посочените граждански и административни дела.

Правилно съдът е приел, че липсват основания за ангажиране имуществената отговорност на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както по отношение на плащания, направени от ищцата в обезпечителното производство по ч. гр. дело № 74 / 2015 г. по описа на Районен съд – Котел, така и по отношение на транспортните разходи, претендирани по адм. дело № 185 / 2018 г. и адм. дело № 195 / 2018 г.– и двете по описа на Административен съд – Сливен.

Обезпечителното производство пред Районен съд Котел е проведено без участието на ответника по настоящия иск, поради което направените разноски не подлежат на възстановяване в настоящото исково производство. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира - чл. 278, ал.4, вр. с чл. 81 от ГПК, което изключва приложимостта на исковия ред по чл.203, ал.1 и сл. АПК.

Претендираните транспортни разходи по горепосочените административни дела нямат характера на вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни административни актове.

Решението на административния съд е неправилно в останалата обжалвана част.

Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, формирайки преценка, за неоснователност на исковете, предвид това, че не са доказани претенциите за имуществени и неимуществени вреди.

Необосновано съдът е приел, че сечта е извършена въз основа на документи, които не са издадени от ответника. Административният съд е бил сезиран с претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на два административни акта, отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, а именно: одобрени на 04.08.2014 г. от Директора на РДГ– Сливен, План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 087024 и План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 169001, в които имоти ищците са съсобственици. По делото е установено, че посочените от ищците два административни акта са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. С това е налице първата предпоставка от елементите по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Съдът е формулирал противоречиви съждения, посочвайки, че сечта е въз основа на издадени позволителни за сеч от лица, които не са служители на ответника. Не е обсъдена каква е връзката на тези лица с ответника - чл.108, ал.1 от ЗГ. Дали същите позволителни са подлежали на обжалване.

Не може да се сподели констатацията на съда, че въз основа на доказателствата по делото не са установени твърдените от ищците, като причинени имуществени вреди. Не е обоснован извода, че от експертните заключения, не е установена твърдяната от ищците щета в резултат на проведената през 2014 г. и 2015 г. сеч в процесните имоти, съответно пазарната стойност на отсечената през този период дървесина.

Експертните заключения съдържат конкретни данни за пазарната стойност на отсечената дървесина - като е посочено количеството дървен материал и неговия паричен еквивалент. Съдът не е посочил при условията на чл.202 ГПК какво установяват експертизите и не ги е обсъдил заедно с другите доказателства. Не е посочил доколко и защо не приема изводите в експертизите относно щетата, количествата и пазарните стойности на дървесината.

Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила с оглед липсата на анализ на всички относими доказателства в тяхната съвкупност са довели до необоснованост на съдебния акт.

С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на събраните в първоинстанционното производство доказателства, решението следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени исковете на касаторите, и делото да се върне за ново разглеждане в тази част.

Поради това, че производството по делото продължава, разноски на страните не се присъждат. Разноските, съответни на размера на иска, за който производството продължава, ще се присъдят в зависимост от крайния изход на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 14/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 198/ 2019 г. на Административен съд - Сливен в ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от С. Н. от град Добрич, искове - за заплащане на сумата от 20 720 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от одобрения от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014 г. План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г., както и за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от одобрения от Директора на РДГ – Сливен, на 04.08.2014 г. План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. за имот № 087024.

ОТМЕНЯ Решение № 14/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 198/ 2019 г. на Административен съд - Сливен в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от Н. С. против Регионална дирекция по горите– Сливен - за заплащане на сумата от 27 627 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от одобрения от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014г. и План - извлечение за промяна вида на сечта през 2014 г. и за заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от 04.08.2014 г. до окончателното плащане на сумата.

ОТМЕНЯ Решение № 14/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 198/ 2019 г. на Административен съд - Сливен в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от К. Н., против Регионална дирекция по горите– Сливен, за заплащане на сумата от 20 720, 33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от одобрения от Директора на РДГ– Сливен, на 04.08.2014 г. административни актове, посочени по горе, и за заплащане на законна лихва върху сумата от 20 720, 33 лева, считано от 04.08.2014г. до окончателното плащане на сумата.

ОТМЕНЯ Решение № 14/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 198/ 2019 г. на Административен съд - Сливен в частта, с която са присъдени в полза на Регионална дирекция по горите– Сливен сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/ 01.02.2022 г. по адм. дело № 198/ 2019 г. на Административен съд - Сливен в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 1 440 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени такси и транспортни разноски по: частно гражданско дело № 74/ 2015 г. по описа на Районен съд– Котел, по адм. дело № 185/ 2018 г. по описа на Административен съд– Сливен и адм. дело № 195/ 2018г. по описа на Административен съд– Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ