ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49

ГР. С., 09.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.02.2015 г. в състав:

П.: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №5446/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 95 ГПК, вр. със ЗПП.

Постъпила е молба от 4.02.15 г. от Р. П., молител в образуваното пред ВКС производство по чл. 303 и сл. от ГПК, за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за процесуално представителство по делото. Към молбата са приложени декларации и актуализирани доказателства /описаната нова заповед на АСП/ за имотното състояние на молителката и семейството й.

ВКС, като разгледа молбата, я намира за неоснователна: Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ съдържа две кумулативни предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде предоставена правна помощ - страната по гражданско дело да не разполага с достатъчно средства и да желае да има адвокат, а също така интересите на правосъдието да изискват да бъде защитавана от адвокат. Отделно от това в чл. 24 ЗПП са предвидени изключения, при които правна помощ не се предоставя, а в чл. 5 ЗПП е ограничен обхватът на закона само по отношение на физическите лица.

От представените с молбата доказателства се установява първата от предпоставките - молителката не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Същевременно е налице предпоставка по чл. 24, т. 1 ДПП, която изключва предоставянето на правна помощ. Когато се преценява дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея / чл. 24, т. 1 ЗПП/, следва да се вземат...