ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3747

гр. София, 27.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. П. Ч. Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от М. Р. Ч. касационно гражданско дело № 20238003104605 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.194/29.05.23 по ч. г.д.№.260/23 АС Пловдив е потвърдил определение №.811/31.03.23 по г. д.№.3345/22 на ОС Пловдив, с което предявените от С. С. В. срещу Прокуратурата на РБ искове за заплащане на 200000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1566200лв. за имуществени и пропуснати ползи от незаконно повдигнато обвинение по сл. д.№.276/03 на ОСС Пловдив, прекратено с Постановление

№.6578/26.04.07 на РП Пловдив, и незаконно одържавяване и разпореждане с вещи, имущество, документи и технологии, иззети с Протокол от 19.09.02 от [населено място], обл.... , по сл. д.№.276/03 на ОСС Пловдив, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено.

Постъпила е частна касационна жалба от С. С. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК

вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че първоинстанционното производство правилно е било прекратено, тъй като предявеният спор вече е бил разрешен с предходни решения. Изяснено е, че настоящото дело е образувано по иск на С.В. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за вреди от образувано на 18.09.02 досъдебно производство по ЗМ-60/02 на РЗБОП Пловдив, впоследствие преобразувано с постановление №.6578/02 на РП Пловдив в сл. д.№.276/03 на ОСлС Пловдив и прекратено; в исковата молба се сочи, че по същото с протокол от 19.09.02 от къща на ищеца в [населено място], обл.С. З. са били иззети множество вещи и документи на стойност в особено големи размери, приобщени към делото като веществени доказателства; в хода на досъдебното производство му е било повдигнато обвинение по чл.234А НК и чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, а за иззетите вещи било образувано такова срещу неизвестен извършител по чл.233 от НК; с постановление от 27.07.06 на РП Пловдив сл. д.№.276/03 е било спряно /в постановлението били подробно описани иззетите вещи (които, според назначените технически експертизи от 29.10.02 и от 03.10.02, били части за самолети МИГ 23, МИГ 29, МИГ 17, СУ 25, вертолети МИ 24, МИ 17), а документите съдържали технологии с възможна двойна употреба за производство на възли за самолети МИГ 21, МИГ 23, МИГ 29/, постановлението и жалба на ищеца срещу него били укрити от РП Пловдив и не били предоставени пред компетентния първоинстанционен РС Пловдив; с постановление №.6578/02 от 26.04.07 наказателното производство спрямо С.В. било прекратено на основание чл.21 ал.1 т.1 НПК; в постановлението не било отделено внимание на иззетите вещи, документи и технологии, които били изгубени - по делото останали единствено вещи на сваления от въоръжение през 1994г. летателен апарат МИГ 23, а всички останали изчезнали заедно с експертизите и техническата документация; според ищеца те били иззети незаконосъобразно от чужд съдебен район и с тях било извършено незаконосъобразно разпореждане след като са престанали да бъдат веществени доказателства-което е и причина да не му бъдат върнати, въпреки многократните му молби; в постановлението за прекратяване иззетите вещи били описани в детайли, като с него били отделени материали и било образувано ново сл. д.№157/07 по описа на ОСО

при ОП-Пловдив, спряно при образуването му; по него ищецът не бил призоваван и разпитван, а впоследствие - на 27.02.08, то било прекратено - без да е бил уведомен и призован да си получи иззетите от него на 19.09.02 вещи и документи, които, неясно по какви причини, били унищожени през 2019г.; поддържа се, че вследствие на тези обстоятелства било уронено доброто име на ищеца като човек и търговец, претърпял загуби вследствие унищожаването на вещите и пропуснати ползи от провалянето на сключени договори. Същевременно с влязло в сила решение №.2805/04.07.12 по г. д.

№.21474/11 на РС Пловдив /потвърдено с окончателно реш. от 07.01.13 по в. г.д.№.2553/12 на ОС Пловдив/ Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на С.В. 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по сл. д.№276/03 по описа на ОСС-Пловдив за престъпление по чл.234 НК и чл.309 ал.1 НК, впоследствие прекратено с прокурорско постановление от 13.04.07г., а с влязло в сила решение от 14.06.17 по г. д.№.1608/16 на ОС Пловдив

/потвърдено с реш.№.222/17.11.17 по в. г.д.№456/17 на АС Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с опр.№.430/15.05.18 по г. д.№.815/18 на ВКС/ предявеният от него против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на 222750лв. обезщетение за имуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление и неоснователно отнемане в полза на държавата на иззети с протокол от 19.09.02 движими вещи по същото следствено дело /№.276/03 на ОСС Пловдив/ е отхвърлен като неоснователен.

При тези обстоятелства въззивната инстанция е посочила, че съгласно чл.298 ал.1 ГПК съдебните решения влизат в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание-съобразно субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, обективните й предели обхващат правопораждащите защитаваното субективно материално право юридически факти, очертаващи правоотношението, от което то произтича, а преклудиращото й действие включва всички настъпили до приключване на устните състезания факти, релевантни за съществуването или несъществуването на съдебно признатото право, предмет на спора. В случая ищецът претендира за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, произтекли от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по сл. д.№276/03, прекратено с влязло в сила постановление от 13.04.07, и

незаконното одържавяване и разпореждане с вещи, имущество, документи и технологии, иззети по същото с протокол от 19.09.02. Влезлите в сила решения касаят обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие на същото наказателно производство и за същите иззети с протокол от 19.09.02 вещи, предмет на настоящото. Неоснователно в частната жалба се акцентира на сл. д.№157/07г. на ОСлС-Пловдив, доколкото то само е посочено в исковата молба, но не е релевирано като основание на претенциите /не се твърди по същото ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване на конкретно престъпление и иззетите вещи да са приобщени като веществени доказателства по него, а се сочи, че не е бил ангажиран чрез призоваване, разпит и уведомяване по него; освен това според приложеното постановление от 13.04.07 за прекратяване на производството по сл. д.№.276/03, сл. д.№.157/07 е образувано след отделяне на материали в отделно следствено дело срещу неизвестен извършител, а не срещу ищеца, и по отношение на веществените доказателства е разпоредено отнемането им в полза на държавата в случай, че след изтичане на едногодишен срок от влизане в сила на постановлението за прекратяване те не бъдат потърсени - а не приобщаването им към новообразуваното следствено дело/. Наведеното обстоятелство за подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение по г. д.

№.1608/16 на ОС Пловдив се потвърждава от извършена служебна справка, но към настоящия момент то не е отменено по реда на извънредния извънинстанционен способ на чл.303 и сл. от ГПК и обвързва страните. Дори, обаче, да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане, възобновяването на висящността на по-рано образуваното производство по иска за обезщетяване на имуществени вреди отново би имало за последица недопустимост на сега предявения за същите съгласно чл.126 ал.1 ГПК. Отразено е и, че няма отношение към предмета на спора, а към предмета на доказване, твърдяното от жалбоподателя оспорване на документ по чл.193 ГПК като неистински. Производството по соченото от него в тази връзка г. д.

№.2016/19 на ОС Пловдив е прекратено с влязло в сила определение

№562/27.03.20 в частта му относно предявения срещу Прокуратурата на РБ и срещу МВР иск за обезщетение за неимуществени вреди от същото наказателно производство по сл. д.№.276/03, поради разрешаване на спора с влязлото в сила решение по г. д.№.21474/11 на ПРС, а в останалата му част по иска за обезщетение за имуществени вреди е прекратено с опр. от 13.02.23,

което спрямо Прокуратурата на РБ все още не е влязло в сила. При тези обстоятелства е споделен направения от първата инстанция извод, че предявените искове са недопустими поради разрешаване на повторно повдигнатия с тях спор по смисъла на чл.299 ГПК с влезли в сила решения по г. д.№.21474/11 на РС Пловдив и №.1608/16 на ОС Пловдив. Отразено е и, че предмет на проверка от въззивната инстанция в настоящото производство е въпросът за допустимостта на подадените искове, поради което и поставените от жалбоподателя въпроси по съществото на спора не могат да бъдат разглеждани.

Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимо ли е при извършване на първоначални следствени действия в чужд съдебен район, без разрешение от компетентен първоинстанционен съд, иззетите вещи и документи да бъдат приобщени като веществени доказателства по конкретно досъдебно производство, независимо, че законодателят е предвидил състав на тежко умишлено престъпление от общ характер, в случая „грабеж“; 2.“Погиването на иззетите вещи и документи в резултат на разпиляване и неправилно съхранение съгласно правилата за съхранение от завода производител, в резултат на което вещите са погинали по време и са негодни за употреба от една страна, а от друга са разпиляни без санкция на компетентен съд, води ли до вреди и вредни последици за собственика им?“;

4. „Разпореждането с вещи и документи, иззети неправомерно, от некомпетентен орган, в чужд съдебен район, без разрешение на компетентен съд, наказуемо ли е от органите на досъдебното производство и компетентната наблюдаваща делото прокуратура?“; 4.“Съставянето на неистински документи с оглед промяна на характера и вида на иззетите вещи и документи води ли до невъзможност за идентификацията им, наказуемо ли е за изброените по-горе длъжностни лица?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР

№.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или

процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка; същите са и конкретни, фактически, свързани с оплаквания във връзка с незаконосъобразни действия по образуваното срещу ищеца наказателно производство /съдът изрично е посочил, че предмет на контрол е въпросът за допустимостта на исковете, във връзка с който са и изложените мотиви относно предмета на спора и наличието на предходни производства със същия предмет предвид разпоредбата на чл.299 ГПК, а не обсъждане на въпроси по съществото на спора – по каквито не се е и произнасял/. Предвид изложеното те са изцяло неотносими към решаващата й воля и не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, респективно определение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на жалбата по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, а не във фазата на селекция по критериите на чл.280 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не може да се допусне. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.194/ 29.05.23 по ч. г.д.№.260/23 АС Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.