ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142

София, 19.03.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело

№ 122 /2012

година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна, подадена от кооперация “С. Б.” [населено място] против определение № 36 от 01.02.2012г. по гр. д.№ 21/2012г. на ВКС ІІ гр. о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба № 6605/12.08.2011г. против въззивното решение по гр. д.№ 76/2010г. на Софийски апелативен съд.

Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила тъй като според него цената на иска следва да се определи по цената на имота, посочена от СТЕ, приета от въззивната инстанция при второто разглеждане на делото и за необоснованост на извода, че касационната жалба е просрочена.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното::

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..

За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че искът за собственост, предмет на въззивното решение е предявен на 28.10.1993г.. – при действието на отменения ГПК, а имота, предмет на този иск – нива от 50 дка в землището на Нови Искър е бил с балансова стойност по извлечение, представено от ищеца – 600 000 неденоминирани лева. Ищецът е посочил в исковата молба цена...