Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. Ж. и М. Г. Ж., чрез пълномощника им адв. Кр.И., срещу разпореждане от 18.04.2011 г., по гр. д. № 3385/2008 г., по описа на СГС, IV „Г” въззивен състав, с което е оставено без уважение искането им за издаване на изпълнителен лист срещу ответника за въвод във владение на процесния имот. Излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба – Б. академия на науките е депозирал писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК,в който подробно излага съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 400 лева.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение,

за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, обжалваемостта на което изрично е предвидена в закона, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение № 5608/01.12.2010 г., по гр. д № 3385/2008 г., СГС, IV „Г” въззивен състав е отменил решение от 04.07.2008 г., по гр. д. № 6376/2006 г., по описа на СРС, 30 с-в, в частта, с която са отхвърлени исковете на М. К. Ж., Р. Г. Ж.-С. и М. Г. Ж. срещу Б. с правна квалификация чл. 108 ЗС до установените ид. ч. от правото на собственост и е признато за установено по отношение на Б. академия на науките, че М. К. Ж., Р. Г. Ж.-С. и М. Г. Ж. са собственици на основание приращение и наследствено правоприемство общо на ид. ч. от правото на собственост върху втория и третия етаж в сградата, находяща се в [населено място], [улица], заедно с принадлежащите им 14/100 ид. ч. от общите части на сградата, включително тези в таванския етаж и 14/100 ид. ч. от дворното място, в което е построена, като Б. е осъдена да им предаде владението върху описания имот. Решението на първоинстанционния съд в останалата му част, с която тези искове са отхвърлени, е оставено в сила. Решението на въззивния съд не е влязло в сила, тъй като срещу него са подадени касационни жалби, видно от доказателствата по делото.

С молба от 15.04.2011 г., пълномощника на ищците-частни жалбоподатели – адв. Кр.И. е подала молба до СГС за издаване на изпълнителен лист относно въвода във владение в процесния имот. С обжалваното разпореждане въззивния съд е оставил без уважение молбата, с мотивите, че Б. е със статут на държавно учреждение, поради което е налице забраната на чл. 243 ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК срещу държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Процесуалният закон действително не е определил изрично кръга на субектите, срещу които не се допуска предварително изпълнение, с оглед на което дали Б. е държавно учреждение или не следва да се прецени на база Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ), каквато е и константната практика на ВКС. В чл. 4 ал. 2 на цитирания закон е посочено, че Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи, а кои органи са държавни, са определени в § 1, т. 1 от ДР на закона - президентът, М. съвет, министерствата и другите ведомства, областните администрации, К. съд и други бюджетни организации, определени със закон. Съгласно чл. 11 ал. 2, т. 1 от Закона за Б.,

приходите по бюджета на Българската академия на науките, включително и за капитални вложения, се формират от субсидии от държавния бюджет, утвърдени със закон от Народното събрание. С ПМС № 334/29.12.2010 г. (ДВ, бр. 2 от 07.01.2011 г.) за изпълнение на държавния бюджет на Р. Б. е утвърден бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата, в това число Б. и държавните висши училища, съобразно приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от закона, като в т. 11 на приложението е посочена Б.. Следователно Б. е научна организация, която се финансира от републиканския бюджет, независимо, че тя получава приходи и от други източници, посочени в чл. 11 ал. 2 ЗБАН. Ето защо А. представлява държавно учреждение по смисъла на чл. 243 ал. 2 ГПК, тъй като основните средства за издръжката й идват от Министерство на образованието, младежта и науката.

С оглед на гореизложеното обжалваното разпореждане се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

На ответника по частната жалба не следва да му бъдат присъждани разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК такова се присъжда единствено в полза на юридически лица и еднолични търговци. От действащия режим, в сравнение с този по отменения ГПК, са отпаднали държавните учреждения (каквото е Б.), тъй като юрисконсултите получават трудово възнаграждение, а не получават отделно възнаграждение за процесуално представителство, като за разлика от юридическите лица и едноличните търговци, на тях не им се признава разхода за такова възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

разпореждане от 18.04.2011 г., по гр. д. № 3385/2008 г., по описа на СГС, IV „Г” въззивен състав.

Определението

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: