Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 3009 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба, подадена от М. К., чрез адв. М. В. с вх. №827/17.01.2023 г. по описа на Върховния административен съд, съдържаща искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, след прекратяване на адм. дело №3009/2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.
В молбата се посочва, че с Решение №410/23.12.2022 г., постановено по гр. дело №20223200500603/2022 г., Окръжен съд Добрич е оставил в сила Решение №407/12.05.2022 г. по гр. дело №3496/2021 г. на Районен съд Добрич. С последното решение районният съд е отхвърлил искането на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич по чл. 26, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., за настаняване на децата М. К. и А. К. в семейството на роднини, а именно това на тяхната баба по бащина линия - Е. Л. за срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и за предоставяне на заместваща грижа на децата на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето във връзка с чл. 92 от Закона за социалните услуги и чл. 58 от Правилника за прилагане на закона за социалните услуги, за времето, през което важни причини обуславят невъзможността роднината да се грижи за тях.
В предоставения на другите страни 7 – дневен срок за отговор, такъв е постъпил от адв. М. С. - процесуален представител на А. К.. В него се поддържа, че няма основание съдът да уважи искането на М. К. по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, а именно да й се присъди адвокатско възнаграждение в минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложените в искането доводи и приложените доказателства, намира същото за допустимо, но по същество – за неоснователно.
С Решение №11813/19.12.2022 г. по адм. дело №3009/2022 г. Върховният административен съд е отменил Решение №5/14.01.2022 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело №532/2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Добрич.
Видно от приложените към искането от 17.01.2023 г. писмени доказателства решението на ОС Добрич е постановено на 23.12.2022 г., т. е. след датата, на която е било постановено решението на ВАС.
Действително, на основание чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. при оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред, какъвто е настоящият случай, касателно издадената от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. З. №ЗД/Д-ТХ-088/15.10.2021 г., административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред. Пределите на касационния контрол, който извършва Върховният административен съд и правомощията му, са посочени лимитативно в текста на разпоредбите на чл. 221 АПК и чл. 222 АПК.
В процесната хипотеза е налице влязло в сила съдебно решение по чл. 28, ал.4 ЗЗДет., но след постановяване на съдебното решение по чл. 27а ЗЗДет от административния съд. Касационната инстанция след постановяване на Решение №11813/19.12.2022 г. по адм. дело №3009/2022 г. и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК се е десезирала от разглеждане на правния спор, поради което няма законово основание да прекрати производството по адм. дело №3009/2022 г. по описа на Върховния административен съд и да присъди поисканите от страната разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ето защо, искането на М. К. за присъждане на разноски по чл. 143, ал. 3 АПК при прекратяване на производството е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на М. К. от 17.01.2023 г. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата при прекратяване на производството по адм. дело №3009/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Определението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА