ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471

гр. София, 18.05.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1820 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № І-136/18.12.2015 г., постановено по гр. д.№ 1202/2015 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С въззивното решение, съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 1, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ и иск за заплащане на трудово възнаграждение, неизплатено от ответника по делото. С решението си, въззивният съд е приел исковете за основателни и е отменил решението на първоинстанционния съд, постановено в обратния смисъл, постановил е ново по съществото на спора, с което е уважил исковете.

Въззивният съд е приел, че при липса на писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но наличие на писмени доказателства, съдържащи изявления или индиции за наличието на трудов договор и определен чрез неговите съществени елементи като място на работа, наименование на длъжността и характера на работа, както и определено трудово възнаграждение, може да се приеме, че е налице такъв договор. Въз основа на горното и съобразно доказателствата по делото, съдът е приел, че се налага категоричния извод за възникнала и съществувала между страните трудово-правна връзка. Този извод съдът...