РЕШЕНИЕ

№ 430

София, 17.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВпри участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7408 по описа за 2014г. и приема следното:

Производството е по чл. 290 ГПК по касационната жалба на м. на з. и х. като процесуален представител на Д., подадена чрез гл. юрисконсулт М.П., срещу решението на Софийския апелативен съд от 11.ІХ.2014г. по в. гр. д. № 1198/2014г.

Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 868/06.VІІ.2015г. поради липса на практика по въпросите по силата на закона или с издаването от ОСЗ на решение по чл. 18ж ал. 1 или по чл. 27 ал. 1 ППЗСПЗЗ се поражда право на собственост на държавата по чл. 10б и чл. 24 ЗСПЗЗ върху земи от бивши стопански дворове, негодни за замеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, конститутивен или констативен е ефектът на решенията на ОСЗ по чл. 45 ал. 1 във вр. с чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ за установяване на земите, останали държавна собственост, и приложимо ли е към този вид решения тълкуването на закона, дадено с ТР № 1/1997г. на ОСГК.

Ответниците по касационната жалба Л. А. П. от [населено място], [община], [община] и „5 С. К.” ЕАД С. са заели становище за нейната неоснователност.

По въпросите, обусловили допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ урежда собствеността и ползването на земеделските земи, каквито по легалната дефиниция на чл. 2 са предназначените за земеделско производство, намиращи се извън границите на урбанизираните територии,...