Установителен иск

запис на заповед

каузално правоотношение

доказателствена тежест

редовен от външна страна документ

РЕШЕНИЕ

№23

Гр.София, 03.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева

Костадинка Недкова

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 993 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. Г., [населено място] срещу решение № 674/27.04.2011г., постановено по гр. д.№ 127/2011г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 4865/11.11.2009г. по гр. д.№ 5006/2007г. на Софийския градски съд за прогласяване на недействителността на запис на заповед, издаден на 20.09.2006г. от [фирма], [населено място] в полза на А. Г., [населено място], и е признато за установено, че [фирма] не дължи на А. Г. сумата от 70000 лв. по записа на заповед.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и моли за неговата отмяна.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че “записът на заповед, макар да е абстрактна сделка, менителничното правоотношение не е поначало абстрактно и възниква, за да се постигне определена цел, като най-често то служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение”. Изложени са съображения, че по делото не е доказано наличието на заемни правоотношения – сключване на договор и предоставяне...