Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 3123 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/

Образувано е по касационна жалба от "Форевър 2015" ЕООД, гр. Петрич срещу Решение № 7561/ 14.12.2021г. по адм. дело № 9148/2020г. по описа на Административен съд - София град / АССГ/.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства, ведно със счетоводните записвания, установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че съдът не е съобразил тяхната специфика и е изследвал ирелевантни за приложимия фактически състав обстоятелства. Намира, че констатациите по ЗДДС не могат механично да се пренасят към облагането по ЗКПО, с оглед на което не са налице предпоставките за увеличение на счетоводния финансов резултат. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Обжалвана и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/- София, чрез процесуален представител оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221719005065-091-001/08.04.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение №1083/10.07.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП"- София, с която за "Форевър 2015" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер от 46 422.94 лева; за корпоративен данък в размер на 6 976.62 лева; лихви за забава за задълженията по ЗДДС в размер на 7 504.94 лева и лихви върху задълженията по ЗКПО в размер на 1207.58 лева.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от "Ел Ес Д. И. ЕООД, "А. Г. Б. ЕООД, "М. А. ЕООД, "О. Х. ЕООД, "Д. Г. ЕООД, "Е. О. ЕООД, "Ту Транс" ЕООД, "Стокато" ЕООД, "К и К архитекти" ЕООД, "Артсис" ЕООД и "Ф. С. ЕООД, с оглед на което законосъобразно на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 ЗДДС ревизиращите са отказали признаване на право на приспадане по тях.

Относно допълнително начисления КД и предвид констатацията за нереалност на доставката по фактурите, издадени от "Стокато" ЕООД, решаващият състав е счел, че е налице основанието по чл. 26, т.2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение с документално необоснованите разходи за услуги. Поради това е достигнал до извода, че допълнителното задължение по ЗКПО за 2018г. е законосъобразно установено и точно определено, ведно със следващите се лихви за забава.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност те са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобразят корелацията или противоречията в тях.

Основателно касаторът поддържа, че неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не би могла да е самостоятелно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Съобразно т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица."

В случая между страните не са спорни формалните предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит. Спорно е извършени ли са реално доставките по фактурите, издадени от горепосочените доставчици с предмет "бански и бельо", "по опис", "съгласно опис", "дрехи по опис" , "стоки", "реклама по договор", "играчки по опис" и "компютър, монитор и външна антена".

Противно на доводите на касатора, правилно първоинстанционният съд е приел, че представените фактури и издадени касови бонове, при липса на декларирани записи в ЕКАПФ, не са достатъчни да установят както разполагаемостта на доставчиците със стоките, така и фактическото предаване от доставчиците на получателя на правото на разпореждане с тях като собственик. Такъв извод не следва и от вписванията в счетоводните книги на ревизирания, които не могат да се преценят като редовни с оглед констатациите на вещото лице по ССчЕ, че част от спорните фактури не са включени в дневниците за покупки на "Форевър 2015" ЕООД. Ето защо, като е приел, че действителното осъществяване на спорните доставки на стоки не е установено главно и пълно от ревизирания, чиято е доказателствената тежест, АССГ правилно е приел недоказаните факти за неосъществени.

Несподелима е тезата в касационната жалба, че след като последващите доставки на стоки от същия вид не са изрично оспорени от ревизиращите, то е налице очевидно противоречие в мотивите на РА. Същите обосновават хипотеза на абсолютна симулация, при която доставките изобщо не са осъществени и това е достатъчно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. В случая, не е установена по счетоводен начин връзка между получените и продадените стоки, нито водене на аналитична счетоводна отчетност, но дори и да се приеме, че от ревизирания са издададени фактури за последващи доставки на стоки от същия вид, то следва да се посочи, че тяхната реалност не е предмет на настоящия спор. По аргумент от чл.85 ЗДДС данъкът е изискуем от доставчика поради посочването му във фактура, като в своята практика СЕС е имал възможност да посочи, че начисляването на данъка от издателя на фактурата не е основание да се признае правото на приспадане на получателя, дори тогава, когато с РА, издаден на доставчика не е извършена корекция на декларирания ДДС по същата доставка /решения на СЕС по дела С-642/11 "Строй транс" ЕООД и С-643/11 "ЛВК - 56" ЕООД/.

Относно фактурите, издадени от "Стокато" ЕООД, с предмет "рекламни услуги" обосновано решаващият състав е приел, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на интернет разпространение и реклама в социалните мрежи. Както в хода на ревизията, така и на съдебно производство не е установено кои са тези социални мрежи, къде и как са излъчени рекламите, поради което верността на съставения приемо - предавателен протокол е останала неподкрепена от други относими доказателства. Същевременно, издаването на фактурата от 19.04.2018г. предшества датата на приемо - предавателния протокол от 08.05.2018г., което сочи, че спорната фактура е издадена без основание, тъй като към този момент услуга не е извършена, нито е предаден резултатът от нея. Косвена индиция за това заключение е и обстоятелството, че доставчикът е разполагал само с едно лице, наето по трудово правоотношение, на длъжност "склададжия", която безспорно не предполага необходимата квалификация за извършване на услугите. Липсва и плащане за тях, което наред с гореизложеното мотивира извод, че спорните услуги не са реално извършени.

Съгласно чл. 26, т.2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По аргумент от чл. 10, ал.1 ЗКПО, документално обоснован е счетоводен разход по първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Тя следва не само да е обективирана във фактура, но и да е реално извършена. При неустановеност на действителното й осъществяване обаче, начислените счетоводни разходи се явяват документално необосновани и не се признават за данъчни цели. Поради това законосъобразно органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат на ревизирания за 2018г. с разходите по фактурите, издадени от "Стокато" ЕООД, в резултат на което точно са определили допълнително дължимия КД и следващите се лихви за забава.

За невнесения в срок деклариран от ревизирания КД за 2016г. и 2017г. обосновано органите по приходите на основание чл. 93 ЗКПО са приели, че ревизираният е изпаднал в забава и са начислили следващата се законна лихва за съответния период до издаването на РА в точния размер. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил предявената жалбата, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в претендирания размер от 4 302,78 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7561/14.12.2021 г., постановено по адм. д. № 9148/2020 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА "Форевър 2015" ЕООД, гр. Петрич, да заплати на НАП сумата от 4302,78 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА