Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 3138 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Овча купел“, бул. „Ц. Б. III” № 136, представлявано от изпълнителния директор инж. Д. Ч., подадена чрез пълномощника юрк. И. В., срещу Решение № 62/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 5641/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3/20.05.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В касационната жалба се сочи неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не съобразил, че актът е издаден в нарушение на изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението на административния съд и за постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният АУПДВ.

Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез пълномощника юрк. К., в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 3/20.05.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на „Напоителни системи“ ЕАД е установено задължение в размер на 84 698,68 лв. главница и 10 823,47 лeва лихви, на основание чл. 195б, ал. 1 от ЗВ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от ЗВ. В хода на административното производство е установено, че дружеството е титуляр на разрешително, с което му е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект – язовир „Копринка“, с разрешена цел за напояване и лимит на ползваната вода до 110 млн. мі/год. При извършена проверка, обективирана в констативен протокол от 09.04.2020 г., е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в размер на 84 698,68 лв. На дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение, заедно с констативния протокол от извършената проверка. С писмо от 26.04.2021 г., издадено на основание чл. 26 от АПК, дружеството е уведомено, че започва производство по издаване на АУПДВ. В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда. Съгласно заключението на вещото лице установеното с акта задължение отговаря на декларираното от самото дружество количество, като не са установени разлики. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че е актът е законосъобразен. Изложени са правни съображения, според които на основание чл. 194, ал. 1 от ЗВ дружеството дължи такса, определена по реда и в размери съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Съдът е обсъдил приложимата формула и е установил, че правилно административният орган е изчислил дължимата сума съобразно отнетото и декларирано количество вода в размер на 93 075 480 мі, умножено по единична такса в размер на 0,0013 лв. с оглед разрешената цел – напояване. Използван е и корекционен коефициент в размер на 0,7, тъй като използваното количество вода е в по-малък обем спрямо предвидените норми за потребление.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от ЗВ предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чийто размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. С оглед цитираната приложима правна уредба, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. След връчване на поканата за доброволно изпълнение (л. 15 – л. 17) дружеството е имало възможност да оспори отразените в констативния протокол данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на административното и съдебното производства не е правено фактическо възражение срещу установените количества, както и не са представени показатели от извършено от дружеството замерване, които да докажат твърденията за различен ползван обем. Напротив – водното количество, за което са определени задължения с АУПДВ, е именно декларираното от дружеството, видно от декларацията за 2019 г. (л. 21). В тази връзка правилно е съобразено и заключението на вещото лице, което потвърждава, че няма разминавания в количествата.

Предвид на изложеното, отхвърляйки жалбата на дружеството, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция за разноски, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 5641/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Овча купел“, бул. „Ц. Б. III” № 136, представлявано от изпълнителния директор инж. Д. Ч., да заплати в полза на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ