О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3681

гр.София, 22.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 2866/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. И. К. против определение на Софийски градски съд № 9004 от 19.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 8743/ 2022 г., с което е потвърдено решение /с характер на определение/ на Софийски районен съд от 08.04.2022 г. по гр. д.№ 22040/ 2021 г. и по този начин е прекратено производството по делото, образувано по подадена от частния жалбоподател искова молба против Г. Й. К. и против Камара на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ за прогласяване на нищожността на съдебно решение на Софийски районен съд /СРС/ по гр. д.№ 17591/ 2020 г.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес. Макар да не бил страна в производството, по което било постановено решението, което е поискал да бъде обявено за нищожно, при постановяването му били пренебрегнати и потъпкани основни принципи на градежа на съвременното ни общество. В частната жалба са изложени подробни съображения защо решението на СРС по гр. д.№ 17591/ 2020 г. следва да бъде обявено за нищожно. Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол поддържа неговата недопустимост, без да изложи конкретни съображения от какво тази недопустимост произтича. Освен това повдига процесуалноправните въпроси „Длъжен ли е съдът, сезиран с въззивна жалба срещу решение на първата инстанция, да се произнесе също с решение?“; „Длъжен ли е съдът да мотивира...