ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
София, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 3291/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби на двете страни срещу въззивно решение № 640 от 19.05.2025 г. по в. гр. д. № 3282/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. При постановяване на обжалваното решение, след като в една част, до размера на присъдените 50 000 лева е потвърдил, а в друга част, над този размер до размера на сумата 60 000лева е отменил решение от 11.10.2024 г. по гр. д. № 153/2024 г. на Окръжен съд - Видин, въззивният съд е приел за справедливо и достатъчно обезщетение от 50 000 лева по иска на М. К. М., чрез адв. Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, против Прокуратурата на Р. Б. предявен за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на незаконното й обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК вр. чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения и чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ, за което е призната за невиновна с влязла в сила на 23.10.2023 г., присъда по НОХД № 49/2020 г. на Окръжен съд - Видин, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът М. К. М., представляван от адв. Н. Б., оспорва въззивното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу първоинстанционното решение.
На свой ред Прокуратурата на Р. Б. е останала недоволна от частта на въззивното решение, с която след частична отмяна на решение от 11.10.2024 г. по гр. д. № 153/2024 г. на Окръжен съд - Видин, в полза на ищцата, е потвърдено присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв.,което счита за силно и необосновано завишено .
За да постанови решението в обжалваните му части, въззивният съд приема за установено, че наказателното производство е продължило 5 години, 11 месеца и 1 ден, считано от 22.11.2017 г. до 23.10.2023 г На обвиняемата е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението е било за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, но което касае немарливо изпълнение на служебни задължения от лекар, дефинирани като проявено бездействие, непредприети действия по ефективно кръвоспиране по време на оперативна намеса при раждане, в резултат на което е последвала остра масивна кръвозагуба, довела до смърт на родилката .
След анализ на доказателствения материал съдебният състав е намерил за доказано, че доктор М. е понесла тежко и болезнено предприетото спрямо нея наказателно преследване. Установено е, че то се отразило крайно неблагоприятно върху личността й и нейното емоционално и най-вече психическо състояние - била притеснена, подтисната, унизена и депресирана. Депресивното състояние е лекувано с медикаменти . Основни фактори, които са повлияли на състоянието й са били невъзможността да продължи работата си като лекар и преждевременното й пенсиониране, поради настъпилите значителни негативни промени в психическото и здравословното състояние на ищцата в следствие на повдигнатото й обвинение и предаването й на съд, повлияни от страха и безпокойството.Срещу нея в наказателното производство са били предявени граждански искове в общ размер от 400 000 лв. С оглед повдигнатото обвинение ищцата, с утвърдено име лекар въз основа на 30 години практика , активен член на БЛС и всеотдайна в работата си, изпада в състояние на невъзможност да изпълнява своите служебни задължения и своята професия, а като косвен резултат, е закрито АГ отделението в болницата в [населено място], поради липсата на медицински кадри Съдът е кредитирал свидетелските показания, от които се установява, че обвинението се отразява негативно на личността и професионалната реализация в степен, по-висока от обичайното при повдигнати обвинения за допусната лекарска немаривост.Отчетено е високо по тежест и интензитет негативно отражение върху цялостния личен и най-вече професионален живот.След смъртта на родилката, ищцата се променила коренно, категорично не е била в състояние да се върне на работа, въпреки че е била молена за това от колегите и ръководството на болницата и казвала, че самото приближаване към болницата й носи сърцебиене и световъртеж От представената по делото епикриза от УМБАЛ „Св.И. Р. Клиника по нервни болести [населено място] се установява, че ищцата е провела болнично лечение за периода 18.01.2018г.- 23.01.2018г., с диагноза „цервикобрахиална радикулопатия при дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб“. От амбулаторни листове от 03.08.2020 г., 06.08.2020 г., 04.06.2021 г., и 30.05.2022 г. за извършени прегледи се установява, че същата страда, така също от хипертонично сърце без застойна недостатъчност и нетоксична полинодозна гуша. Съдебния състав е отчел, че обвинението е за престъпление по служба, осъществено чрез бездействие, съчетано с факта, че ищцата живее и работи в малък град – Видин, където информацията се разпространява по-бързо. Посочва се, че широко предоставената от ответника на обществото и медиите информация по случая със смъртта на родилка през м. февруари , 2017г в АГ отделението на МБАЛ „С. П. [населено място] не е отговаряла на стандартите на Директива 2016 (343) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. От друга страна е преценено от въззивната инстанция, че продължителността на наказателното производство от близо 6 години, при установения психоматичен механизъм на реакция на преживени като травматични събития при ищцата, не оправдава приетото от първоинстанционния съд завишаване. В случая продължителността на наказателното производство, отделно преценена, няма пряка връзка с вредите Негативните последици за ищцата като лекар са се оказали непреодолими за нея, което въззивният съд е прил за правно релевантно.Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед изяснената фактическа обстановка и приетия по делото доказателствен материал, съдът е приел, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намален на 50 000 лв.
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустими и редовни касационни жалби.Същите не обосновават допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:
В изложение към жалбата М. К. М. пълномощникът адв. Н.Б. се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК Твърди се противоречие със задължителна практика на ВКС. В рамките на правомощието си настоящият състав на ВКС према за повдигнат въпрос за определяне критерия за справедливост и задължението на съда да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните, да изложи собствени съображения по предмета на спора, за да определи размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, съгласно водищите разяснения в ППВС №4/1968г . Отделно от това страната се позовава на старата редакция на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г./, спорад която основание за допускане на касационното обжалване е включително поставеният правен въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Доводите на защитата са за несобразяване с практиката на съдилищата/в частност Софийски апелативен съд / по сходни случаи, както и че не били оценени всички претърпени от ищцата вреди в следствие на незаконното производство.
Не е постъпило писмено становище от насрещната страна.
На първо място следва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 год., ОСГТК, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като Върховният касационен съд може само да го уточни и конкретизира. В случая поставеният в изложението на ищцата М. К. М. въпрос относно критерия за справедливост в материалноправен и процесуалноправен аспест не обосновава поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като критерият не е приложен в противоречие, а в съответствие с относимата задължителна тълкувателна практика на Върховния касационен съд. В случая произнасянето на въззивния съд е напълно съобразено и с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД , след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства относно естеството и характера на неимуществените вреди претърпени вследствие на незаконното обвинение. Не е налице противоречие с тълкувателната и казуална практика на ВКС, след като видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения по всички въпроси от значение за определяне на размера на обезщетението, като ясно и логически обосновано е формулирал становището си относно фактическите положения, които възприема за установени. Бланкетен е доводът за необсъждане в мотивите към решението на всички доказателства и обстоятелства, които имат отношение към определяне на размера на неимуществените вреди. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства, които съдът задължително взема предвид, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече практика. В установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК понастоящем трайно е изтъквано, че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно и за сходните случаи съдът да има равна мяра, което изискване следва и от съдържанието на обществения критерии за справедливост.Нарушение в тази насока не се констатира и поначало не се обосновава с приложените към изложението на касатора решения на Софийски апелативен съд по други дела. Ирелевантно е да се обсъждат цитираните от страната съдебни решения на апелативни съдилища, постановени по други правни спорове при сходни факти, във връзка с довода за противоречиво прилагане на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД.Действащата и приложима към настоящото дело разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не предвижда като основание за допустимост на касационния контрол наличието на противоречива практика на съдилищата .
В изложението към жалбата на Прокуратурата на БР се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС . Формулираните въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, се свеждат до материалноправния въпрос за съдържанието на понятието „справедливост“, изведен като принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД , към която чл. 4 ЗОДОВ препраща и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за правилното прилагане на принципа на справедливостта. Сочат се предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК с прилагане на решение №50003/2024г по гр. д №2783/2021г и решение №148/2025г по гр. д № 3329/2023г, двете на Четвърто отд. на ВКС
Не е постъпило писмено становище от насрещната страна.
В случая въззивният съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и с оглед особеностите на случая е взел отношение по значението им за определяне конкретния размер на дължимото обезщетение, както вече се изтъкна . Обсъдени са тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, наложената процесуална мярка за принуда, негативните последици, претърпени от ищцата в личния, професионалния и социалния й живот, рефлектирало ли е обвинението върху социалните й контакти, как е повлияло на личността и професионалната реализация, в която насока изводите на съда са от решаващо значение, предвид установените обстоятелства . Съображенията на въззивния съдебен състав по така очертания кръг правнорелевантни факти са обективирани в мотивите към обжалвания съдебен акт. Същите са ясни, разбираеми и формирани след обсъждане на въведените оплаквания и доводи на страните, предмет на въззивното производство.
Изложените съображения налагат извод за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържани и от двамата касатори по отношение въпросите за съдържанието на понятието „справедливост“, изведен като принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение за правилното прилагане на принципа на справедливостта. Съображенията на касаторите по съществото се свеждат до оплаквания за неправилност на извършената оценка на събрания доказателствен материал с оглед значението му за размера на справедливото обезщетение и неговото определяне съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Не може да се приеме, че са нарушени зададените принципни механизми с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД /така напр. решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение № 157 от 28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о., а както и цитираните от касаторите решение № 252 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 60225/2016 г., ІV г. о., решение № 94 от 18.07.2019 г. по т. д. № 3030/2018 г., ІІ т. о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г., І т. о. и др./. Съгласно установената практика на ВКС въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, следва да приложи собствено критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и да мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства. Справедливостта /като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди/ не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането, без да се отдава прекомерно значение на едни обстоятелства, за сметка на други, както подхождат и двете страни в обосновка на поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е и съобразяването с обществено икономическите условия в страната, когато като обезщетението се определя за период, през който вредите са понесени . По касационната жалба на ответната страна не се обосновава критерия на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК , сочен в изложението на Прокуратурата на РБ . В приложеното решение №50003/2024г по гр. д №2783/2021г на ВКС е определено обезщетение, съобразено с икономическа ситуация в страната през периода м. юни 2009 - м. януари 2018г, когато са понесени установените по това дело неимуществени вреди, при сходни с настоящия случай основни факти. Размерът на обезщетението, определен от състав на ВКС с решение №148/2025г по гр. д № 3329/2023г е въз основа на фактическа обстановка, която изобщо не разкрива сходства с възприетата в обжалваното понастоящем въззивно решение.
Изложените съображения налагат извод за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете подадени срещу него касационни жалби.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 640 от 19.05.2025 г. по в. гр. д. № 3282/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.