Производството е по чл. 274, ал. 2, изр 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Ю. С. в качеството и на служебен представител на Б. М. Ш. против определение от 02.08.2012г. по гр. д.№ 9598/2012г. на СГС, с което е върната подадената от нея срещу решението по гр. д.№ 21724/11г. на СРС въззивна жалба поради не внасяне на определената държавна такса.

Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, което е довело до отказ от правосъдие. Счита, че и в хипотезата на назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 следва да се прилага нормата на чл. 83, ал. 1 т. 5 ГПК.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че адвокат С. е назначена за особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищеца поради това, че ответника не е намерен на адреса, на който е регистриран, призован е чрез залепяне на съобщението и не се е явил в съда да получи книжата. Нормата на чл. 83, ал. 1 т. 5 ГПК предвижда освобождаване от заплащане на държавна такса само на страната, която е с неизвестен адрес. Според съда, това е процесуална норма, която не може да се тълкува разширително, поради което не се прилага и в случая когато ответника е с неизвестен адрес.

С ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС, т. 7 се прие, че особения представител на ответник по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи заплащане на държавна такса, защото такава се дължи от страната, в чиято полза се извършва процесуалното действие, съгласно чл. 71 във вр. с 261, т. 4 ГПК. Назначеният особен представител не защитата свои права, а процесуалните права на страната, която представлява, поради което не той, а страната дължи държавна такса. Съобразно изхода на делото, дължимите такси и разноски следва да се присъдят от съда със съдебния акт, като се възложат на страната, която ги дължи.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определение от 02.08.2012г. по гр. д.№ 9598/2012г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивна жалба № 1019597/11.05.2012г. подадена от адвокат Ю. С. в качеството и на особен представител на Б. М. Ш. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК срещу решението по гр. д.№ 21724/11г. на Софийски районен съд поради не внасяне на определената държавна такса.

ВРЪЩА

делото на Софийски градски съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: