№ 153

гр.София, 20.02.2019г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: светла бояджиева

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 4283описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 03.07.2018г. по гр. д.№269/2018г. на АС Пловдив, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ ЗЗД.

Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, Моли да се допусне касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на да заплати на С. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за сума от 11 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2014г., а като е потвърдил същото решение в останалата му част е отхвърлил за разликата над 11000 до 50000лева и за лихва за времето от 10.08.2012г. до 24.07.2014г.

Установено е, че досъдебното производство по сл. д.№ 1138/2001г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура П. е образувано срещу С. М. с постановление на Районна прокуратура [населено място] от 01.11.2001г. за престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2 и...