ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103

София, 18.02.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№1953/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационните жалби на Д. Ж. Д. и на ЕТ„Сото 08 П. Н” срещу решение №53 от 16.03.2018г., постановено по в. т.д.№54/2018г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО.

В касационната жалба на Д. Ж. Д. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че незаконосъобразно въззивният състав не е уважил направеното възражение за давност като се акцентира върху обстоятелството, че в петгодишен срок от датата на издаване на заповедта за изпълнение и получаването на изпълнителен лист взискателят не е предприел каквито и да е действия, прекъсващи давността. Твърди се също, че неправилно апелативният съд е приел, че касаторът – поръчител по договора за кредит, е останал задължен, въпреки че кредиторът не е спазил шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД като в тази връзка се излагат доводи, че вземането на банката е станало изискуемо на 03.08.2008г. Отделно се поддържа, че въззивният състав не е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, свързани с възражението, че длъжникът не е учредил уговореното обезпечение върху активите, придобити със средствата по кредита, както и възражението по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за освобождаване на поръчителя от отговорност поради неполагане от страна на кредитора на грижата на добър стопанин. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на...