Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Варненската апелативна прокуратура срещу решение №156 от 09.11.2017 г. по гр. дело №414/2017 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №20 от 13.06.2017 г. по гр. дело №85/2017 г. на Разградския окръжен съд за осъждането на Прокуратурата на Р. Б да заплати на Х. В. Ч. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 26.02.2015 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 18.04.2011г., издадено от главен разследващ полицай по ДП №350/09г. по описа на ОД на МВР-Разград, ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че за времето от 27.10.2009г. до 12.11.2009г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление в качеството му на управител на ЕТ „Асотекс-Х.Ч.” в съучастие като извършител с друго лице чрез съставяне на документи с невярно съдържание е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - 56 693, 40лв., собственост на СНЦ „Кубратска мера” с намерение да го присвои, като имуществото е от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз-Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. То е предоставено от Европейския съюз на българската държава. Взета е мярка за неотклонение „подписка”. На 08.11.2011г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по същото ДП, в което е променена сумата на полученото имущество на 24 194, 40лв. На 25.11.2011г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по същото ДП, в което е променен периодът на извършване на престъплението. По внесен на 13.12.2011г. обвинителен акт за престъплението е образувано НОХД №332/11г. по описа на РС-Кубрат. С протоколно определение от 02.04.2012г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП-Кубрат за отстраняване пороци в обстоятелствената част на обвинителния акт, довели до нарушаване правата на подсъдимите. След връщане на делото на РП-Кубрат е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 30.05.2012г. По посоченото с последното постановление обвинение е внесен на 05.07.2012г. обвинителен акт и е образувано НОХД №133/12г. по описа на РС-Кубрат, което след отвод на всички съдии е изпратено от ВКС за разглеждане на РС-Разград и образувано в НОХД №725/12г.С присъда от 15.03.2013г. ищецът е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана пред ОС-Разград и по образуваното ВНОХД №152/13г. с решение №52/27.06.2013г. поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд присъдата е отменена от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане на РС-Разград. След връщането е образувано НОХД №532/13г, С протоколно определение от 08.07.2014г. по искане на прокуратурата на основание чл. 287, ал. 1, пр. 1 от НПК е допуснато изменение в обвинението, а именно Х. В. Ч. е обвинен за това, че за времето от 27.10.2009г. до 13.11.2009г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление, действайки в съучастие като помагач с друго лице като извършител умишлено спомогнал трето лице в качество - то му на длъжностно лице-председател на УС на СНЦ „Кубратска мера” да присвои пари в големи размери - 38 453, 40лв., собственост на СНЦ „Кубратска мера”, връчени на лицето в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил и друго престъпление, а именно по чл. 311, ал. 1 от НК. С присъда от 21.10.2014 г. е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана пред ОС-Разград и по образуваното ВНОХД №398/14г. с решение №7/26.02.2015г. е потвърдена изцяло. Установен е елементът от фактическия състав, предвиден в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, а именно, че ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Доказани са също причиненин неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл. 52 ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. От показанията на свидетелите по делото се установява, че наказателното преследване е продължило с години, като ищецът постоянно ходел по съдебни заседания, занимавал се с адвокати и това довело до оттеглянето му от активната дейност, която преди извършвал в стопанството си. Променил се вътрешно, нещо се пречупило в него, станал необщителен, затворил се в себе си, станал друг човек. Постоянно мислел за делото. Предложили му да стане народен представител, но той отказал, защото считал, че в това положение не може да изпълнява такава длъжност.Ето защо по делото е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си. Същевременно воденото наказателно преследване е създавало чувство за застрашеност на моралния му облик в обществената / и професионалната му среда. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните и обстоятелствата относно вида на повдигнатото обвинение. Ищецът е обвинен в периода 18.04.2011г.-08.07.2014г. в извършване на престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а за периода 08.07.2014г.-26.02.2015г. в извършване на престъпление също с предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, т. е. и двете обвинения са за извършване на тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК. Периодът на продължилото наказателно преследване - от повдигане на обвинението на 18.04.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 26.02.2015г. е три години и десет месеца. В досъдебното производство са извършвани многобройни следствени действия с участието на ищеца. Същият е бил многократно призоваван и се е явявал, вкл. първоначално като свидетел, а впоследствие привличан като обвиняем с четири различни постановления, по всяко от които е бил допълнително разпитван като обвиняем и са му били предявявани материалите по разследването. По НОХД №725/12г. са били проведени осем открити съдебни заседания, а по НОХД №532/ 13г. - девет открити съдебни заседания, като основната причина за отлагане на производството е била необходимостта от събиране на доказателства в съдебната фаза на Наказателен процес - разпитани са множество свидетели, изисквани са документи от различни учреждения, назначавани са и са изслушвани експертизи. Не е налице отложено производство по причина неявяване на ищеца или защитниците му, които са се явявали във всяко насрочено заседание. Наложената е „подписка”, която е най-леката мярка за процесуална принуда, като не се установява в производството същата да му е създавала някакви необичайни затруднения. В досъдебното производство по реда на чл. 68 от НПК с постановление от 03.05.2011г. му е било забранено да напуска пределите на страната, но видно от материалите по наказателното дело е, че по подадени от него молби от съда е било разрешавано да напуска пределите на страната за поискания в молбите период, като мярката е отменена от съда с протоколно определение от 29.10.2013г. по НОХД №532/13г. В случая незаконното обвинение е за извършване на престъпление в област, която е професионалната реализация на увредения, следва да се прецени как се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие, авторитета и името му на професионалист. Същевременно при определени длъжности, касаещи отговорни постове в държавната или общинска администрация, очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, като в общата хипотеза незаконното обвинение на такива лица именно за длъжностни престъпления има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. В областния вестник „Екип 7”, считано от 16.11.2012г., е имало подробни публикации и информация относно образуваното и водено наказателно производство срещу ищеца като няколкократно, вкл. и на първите страници, са излагани данни относно предмета на обвинението, вкл. със заглавия от вида на „Видни активисти на ДПС на съд за измами с евро -пари”. Публикации са осъществени по повод воденото наказателно дело и в електронните издания на вестник „24 часа” и „Дарик радио”. Справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде определен на 8 000 лв.

Ответникът по касационната жалба Х. В. Ч., [населено място], оспорва жалбата.

Прокуратурата на Р. Б е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС, ТР№1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №156 от 09.11.2017 г. по гр. дело №414/2017 г. на Варненския апелативен съд.

Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразено е, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност над разумния срок наказателно производство, степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са налице, доколкото не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №156 от 09.11.2017 г. по гр. дело №414/2017 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б, [населено място], да заплати на Х. В. Ч., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.