Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 555 от 13.06.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 7 от 12.01.2018 г. по в. гр. д. № 662/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Г. И. К. от [населено място] против Прокуратурата на Р. Б иск с правно основание 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над размера от 15 000 лева до 100 000 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК - длъжен ли е въззивният съд да посочи в решението си кои факти счита за правнорелевантни и въз основа на какви доказателства.

Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи по всяко от въведените оплаквания и наведени правни доводи.

За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че на 25.11.2003 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 256 НК при определена мярка за неотклонение „подписка”. На 27.10.2005 г. Прокуратурата е внесла в Старозагорския окръжен съд обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 256 НК - за тежко умишлено престъпление, изразяващо се в укриване на данъчни задължения в особено големи размери, за което законът предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода от две до осем години и налагане на глоба от 1000 до 5000 лева. С присъда № 61 от 05.06.2009 г. по н. о.х. д № 1026/2005 г. на Старозагорски окръжен съд ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение. С решение от 03.11.2009 г. по в. н.о. х.д. № 390/2009 г. на Пловдивски апелативен съд осъдителната присъда е била отменена и делото било върнато на Старозагорска окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След провеждане на допълнително разследване е бил внесен нов обвинителен акт за престъпление по чл. 257, пр. 1 НК, вр. чл. 256 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, по което обвинение подсъдимият е бил признат за виновен с присъда № 15 от 02.04.2014 г. по н. о.х. д. № 402/2010 г. на Старозагорския окръжен съд. Присъдата е била отменена с решение от 13.01.2015 г., постановено по в. н.о. х.д № 429/2014 г. на Пловдивски апелативен съд и делото върнато отново за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С влязло в сила на 24.06.2016 г. прокурорско постановление воденото против ищеца наказателно производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Наказателното преследване е имало негативно отражение върху доброто име, самочувствието и самооценката на ищеца, който е претърпял значителен психически и емоционален стрес. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че Прокуратурата на Р. Б следва да отговаря имуществено за вреди от незаконно наказателно преследване, за обезщетяване на които съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 15 000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 100 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. При определяне размера на обезщетението е прието, че наказателното производство се е характеризирало с фактическа и правна сложност, обусловила голямата му продължителност; че производството се забавило в съдебна фаза вследствие и на трикратното му отлагане поради внезапно заболяване на ищеца; че на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение, която не е ограничила неговия личен, обществен или професионален живот. За недоказани са приети и твърденията на ищеца за понесени специфични вреди, изразяващи се в нарушаване на психическата му стабилност, на обществения и професионалния му живот над обичайното при подобни случаи, както и за широк обществен отзвук в региона на воденото наказателно производство.

В частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен до размер на 15000 лева, въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Г. И. К. се поддържа, че в нарушение на принципа за справедливост, съдът е занижил полагащото се обезщетение за претърпените от незаконното наказателно преследване неимуществени вреди. Изложени са оплаквания, че съдът не е изложил мотиви кои от установените факти са релевантни за установяване на претърпените от ищеца вреди; не е съобразил свидетелските показания относно отражението на наказателното преследване върху пострадалия в личен, социален и професионален аспект. Не е отчел продължителността на незаконно проведеното наказателно производство и отражението на широкият обществен отзвук върху честта и достойнството на пострадалия. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Р. Б я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените касационни оплаквания срещу въззивното решение са основателни.

В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е изложил мотиви защо приема за недоказани твърденията на ищеца за понесени специфични вреди, изразяващи се в нарушаване на професионалния му реализация. Съдът не е обсъдил доказателствата, че към момента на повдигане на обвинението ищецът е работел като управител на дружество, упражняващо търговска дейност по закупуване и продажба на земеделска продукция; че повдигнатото обвинение е станало достояние на търговците в тази сфера; че съконтрахентите са се отдръпнали от работа с управляваното от ищеца дружество, което е наложило да бъдат продадени имоти, за да се върнат получени кредити; че незаконно повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение е повлияло и върху отношенията между съдружниците, в резултат на което съвместното им участие в дружеството е било прекратено (свидетел Ж. К., л. 74 от гр. д. № 136/2016 г. на Старозагорски окръжен съд). Не е отчел доказателствата, че след преустановяване на работата му като управител на търговско дружество, ищецът е постъпил на работа като механик в транспортна фирма; че това е рефлектирало и върху материалното му състояние, съответно - ищецът е търпял допълнителен стрес и негативи поради невъзможността да осигури необходимата финансова стабилност на семейството си, полагащо грижи за дете с тежко заболяване, с изостанало умствено развитие (свидетел К. К., л. 73 от гр. д. № 136/2016 г. на Старозагорски окръжен съд).

Въззивният съд е формирал извод, че продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство е твърде продължителна – около тринадесет години и това обстоятелство е фактор за завишаване размера на дължимото обезщетение. Същевременно е приел, че фактическата и правна сложност на обвинението обективно е забавило наказателното производство, което е основание за намаляване на обезщетението. Този извод, съдът е формирал без да отчете, че фактическата и правна сложност на наказателното производство е обременителна и за защитата на подсъдимия; че повдигането и поддържането на незаконно обвинение с висока фактическа и правна сложност не е обстоятелство, което би могло да обуслови по-нисък размер на обезщетението; обратно - провеждането на незаконно наказателно преследване, при което подсъдимия следва да се брани по обвинение при обемна фактология и сложни правни конструкции води до допълнителни негативи в личната му сфера.

Основателно е и оплакването за неправилност на извода, че не са доказани настъпили за ищеца вреди от обществения отзвук при разгласяване на воденото наказателно производство. Съдът е формирал този извод без да съобрази доказателствата, че проведеното незаконно наказателно преследване (за подправка на документ и укриване на данъчни задължения в особено големи размери) е станало публично достояние (л. 65-69 от гр. д. № 136/2016 г. на Старозагорски окръжен съд), довело до социална изолация на семейството му – обстоятелство, причинило на ищеца сериозни емоционални проблеми (свид. К. К.) поради накърнените му име, чест и достойнство в обществото.

Съвкупната преценка на тези обстоятелства обуславя извод, че присъденото обезщетение от 15000 лева за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди е несправедливо занижено, предвид което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до 40000 лева, като се присъди обезщетение в размер на още 25000 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Прокуратурата на Р. Б следва да бъде осъдена да заплати на касатора Г. И. К. сторените съдебни разноски в инстанционното производство общо в размер на 4005 лева, в т. ч. 45 лева внесени държавни такси и 3960 лева изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ от 27.02.2017 г.; 15.09.2017 г. и 12.02.2018 г. с адвокат Р. Р. от Старозагорска адвокатска колегия.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7 от 12.01.2018 г. по в. гр. д. № 662/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Г. И. К. от [населено място] против Прокуратурата на Р. Б иск с правно основание 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над размера от 15 000 лева до 40 000 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б, [населено място] да заплати на Г. И. К. от [населено място] с ЕГН. .... на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 25000 лева (двадесет и пет хиляди лева), съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и сумата 4005 (четири хиляди и пет) лева разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която предявеният от Г. И. К. от [населено място] против Прокуратурата на Р. Б, [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 40000 лева до 100000 лева

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: