РЕШЕНИЕ

№ 243

гр. София, 15.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. З

ЧЛЕНОВЕ: 1. Б. Ч

2. Ж. Н

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 879 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. С., чрез защитника, против решение № 159 от 7.06.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 236/2018 г.

Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че при индивидуализация на наказанието съдът не е анализирал и преценявал наличните по делото смекчаващите отговорността обстоятелства – признанието на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия по време на наказателното производство, искреното самопризнание още на досъдебното производство, а и извън процеса, с които е способствал за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното. Тези смекчаващи обстоятелства не са били отчетени от решаващия съдебен състав и техният превес не е намерил адекватно отражение при индивидуализиране на наказанието. Наложеното от съда не отговаря и на целите, посочени в чл. 36 НК. Направено е искане за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът (адв. Ш.) поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Счита, че наказанието от дванадесет години лишаване от свобода, законосъобразно редуцирано с една трета, съответства на обществената опасност на...