Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Боляри“ ЕАД, подадена чрез адв. Г. С., против решение № 127/02.10.2017 г. по възз. гр. д. № 328/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 468/27.03.2017 г. по гр. д. № 3688/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от „Боляри“ ЕАД против А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Г. М. пасивно субективно съединени искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 303 439,43 лв., представляваща имуществена вреда – направени съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011 г. на Арбитражен съд – гр. София, по твърдението, че са в пряка причинна връзка с противоправното и виновно поведение на ответниците, представляващо съставяне на неистински документи, тяхното подписване и използване с цел предявяване на иск пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец – трето за спора лице – „Енерджи“ ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е О. Л. Н..

Касаторът счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като е очевидно неправилно. Твърди, че е налице и основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулирани въпроси.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответните страни по касация И. Г. М. и О. Л. Н.. В отговора на М., подадена чрез адв. Д. В., се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение и е приложен договор за правна защита и съдействие. В отговора на Н., подаден чрез адв. А. Д., се твърди, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по отношение на жалбата се счита, че е неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата А. Л. Н. не е подал писмен отговор, в който да изрази становище по жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на III г. о. отделение на ГК на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:

Апелативен съд – Варна се е произнесъл по субективно пасивно съединените осъдителни искове, предявени от „Боляри“ ЕАД против А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Г. М. с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 303 439, 43 лв., претендирана имуществена вреда – направени от ищеца съдебни разноски за защита по ВАД №2/2011 г. на Арбитражен съд – [населено място], по твърдението, че са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното и виновно деяние на ответниците, представляващо съставяне на конкретно посочени неистински документи, подписването им и ползването им с цел предявяване на иск пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец – трето за спора лице – „Енерджи“ ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е О. Л. Н.. Въззивният съд е потвърдил първостепеннеото решение, с което исковете са отхвърлени.

Установено е, че на 25.07.2007 г. Между „Боляри“ ЕАД и „Алфа – 65“ ЕООД, представлявано от А. Л. Н., бил сключен договор за посредничество, по сила на който „Алфа – 65“ ЕООД се задължило да посредничи в полза на „Боляри: ЕАД при реализация на продажбата на 85 % от акциите на „Пикадили“ ЕАД, а „Боляри“ ЕАД е поело задължение да му заплати възнаграждение в размер на 1 000 000 евро /левова равностойност 1 955 830 лв./по банкова сметка.

С договор за прехвърляне на вземане, сключен на 14.04.2011 г., „Алфа – 65“ ЕООД - цедент, представлявано към този момент от И. Г. М. – лице, свързано с А. Л. Н., прехвърлило на цесионера „Енерджи“ ЕООД, представлявано от О. Л. Н. – брат на А. Л. Н., вземането си произтичащо от договора за посредничество с „Боляри“ ЕАД за главница 1 000 000 евро, неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден и за еднократна наказателна неустойка от 485 000 евро.

П. А съд – София „Енерджи“ ЕООД предявило искове за осъждане на „Боляри“ ЕАД да му заплати сумата от 1 000 000 евро, с левова равностойност 1 955 830 лв., за която се твърди, че представлява неизплатено възнаграждение по договор за посредничество от 25.07.2007 г., както и сумата от 50 000 евро /с левова равностойност – 97 791, 50 лв. – неустойка за забава по чл. 10 от Договора за посредничество за периода от 02.11.2008 г. до 11.11.2008 г./. Ищецът навел твърдения, че вземанията са възникнали за дружеството „Алфа – 65“ ЕООД, което му ги е цедирало. Компетентността на Арбитражен съд – София е обоснована с наличие на арбитражна клауза в допълнително споразумение договора за посредничество.

С определение от 08.11.2013 г. арбитражното дело е било прекратено поради констатирана липса на компетентност на арбитражния съд да го разгледа. Във връзка с оспорване, направено от ответника в арбитражното дело, ищецът е следвало да представи оригинал на допълнителното споразумение от 20.09.2007 г., в което се твърди да се съдържа арбитражна клауза, определяща компетентността на арбитражния съд, но такъв не е представен. В мотивите на определението е посочено, че поради непредставянето на документите същите не могат да бъдат изследвани и не може да се установи твърдяната арбитражна клауза. Като е прекратил производството, арбитражният съд е осъдил ищецът „Енерджи“ ЕООД да заплати на „Боляри“ ЕАД разноски във връзка с арбитражното дело в размер на сумата от 303 439, 43 лв., представляваща извършени разноски във връзка с делото - 298 426, 84 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 5 012, 59 лв. – разноски за събиране на доказателства. Въз основа на това определение на 22.01.2014 г. по т. д. № 8512/2013 г. по описа на Софийски градски съд е постановено разпореждане, по силата на което е издаден изпълнителен лист. Това разпореждане е атакувано с частна жалба и е отменено с определение от 30.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2395/2014 г. описа на Софийски апелативен съд, с мотивите, че към датата на постановяването му определенията на арбитражния съд не попадат в предметния обхват на чл. 404, ал. 1 ГПК.

С присъда № 63/10.02.2015 г. по н. о.х. д. № 4215/2014 г., влязла в сила на 02.07.2015 г., ответникът А. Л. Н. е бил признат за невиновен и оправдан за това, че на неустановена дата в периода от 25.07.2007 г. до края на 2011 г. в [населено място], като длъжностно лице – собственик и управител на „Алфа-65“ ЕООД в кръга на службата си съставил чрез другиго – неустановено лице неистински частен документ – консултантски договор от 25.07.2007 г. между „Боляри“ АД и „Алфа-65“ ЕООД, в частта му, в която договорът е подписан от представител на „Боляри“ АД и го употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно правоотношение по горния договор между възложителя „Боляри“ АД, представлявано от С. К. или С. Н. и консултанта „Алфа-65“ ЕООД, представлявано от А. Л. Н., в който договор консултантът се задължава да изплати консултантски услуги при продажба на 85% от акциите на „Пикадили“ ЕАД, собственост на „Боляри“ АД, срещу възнаграждение от един милион евро, което възложителят по договора „Боляри“ АД се задължил да изплати на консултанта, престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

По възражението на ответните страни за недопустимост на исковете поради специалния ред за реализиране на отговорността за разноски, съдът е посочил, че исковете са допустими, тъй като не се претендира заплащане на присъдените в друго производство разноски, а претенцията на ищеца почива на твърдението му за непозволено увреждане от страна на ответниците. Съдът е приел за неоснователно позоваването на ищеца на формираната сила на пресъдено нещо по елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за част от вземането срещу единия от настоящите ответници, по съображения, че приетото за установено с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 529/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд досежно отговорността на ответника О. Л. Н. за причинени вреди на „Боляри“ ЕАД не се ползва с обвързваща решаващия състав сила, като делото не е по идентичен спор, постановено е при друга фактическа установеност и касае различно от настоящото вземане, което не е предявено и като частичен иск.

По настоящото дело ищецът твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в разходи за адвокатска защита и за събиране на доказателства, сторени пред арбитражния съд, за защита по прекратеното поради неподведомственост на спора арбитражно дело по предявения от „Енерджи“ ЕООД срещу „Боляри“ ЕАД иск. Твърди се, че ответниците били свързани лица, подписали и съставили неистински документи за прехвърляне на несъществуващо вземане. Действията им по изготвяне и ползване на неистински документи за доказване на несъществуваща подведомственост и основателност на несъществуваща претенция причинили вреди на „Боляри“ ЕАД, изразяващи се в сторените разноски по арбитражното дело. Солидарността на ответниците е обоснована с общност на вредоносния резултат и общност на умисъла. Съдът е приел, че тези вреди са в причинна връзка единствено с предявяването на неподведомствен иск. Исковата молба на „Енерджи“ ЕООД е била основана на претенцията за заплащане на цедираното на дружеството вземане от „Алфа-65“ ЕООД по договор за посредничество от 25.07.2007 г., чиято истинност „Боляри“ ЕАД не е оспорвало, а напротив твърди, че този договор е действителен. Поради това въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца не е била основана на неистински договор, каквито са твърденията на „Боляри ЕАД. Основателността на иска по арбитражното дело не е била разглеждана, следователно и твърдените деяния по съставяне и използване на неистински документи също не са в причинна връзка с претърпените вреди. Съдът е приел, че въпросите дали цедираното вземане е съществувало са ирелевантни. Изложени са и съображения, че по делото не се установява и знанието на О. Л. Н., че на управляваното от него дружество е цедирано несъществуващо вземане с цел да бъде увредено „Боляри“ ЕАД. Посочено е, че този факт не може да се предположи поради твърдяната житейска връзка с управителите на дружеството цедент /брат на А. Н., с когото И. М. живеела на съпружески начала/. Съдът е приел, че сред документите, посочени от ищеца като неистински и създадени с цел да го увредят, връзка със заведеното и прекратено арбитражно дело има единствено допълнителното споразумение към договор за посредничество от 20.09.2007 г. досежно арбитражната клауза. Останалите документи не стоят в причинно-следствена връзка с претендираните вреди, поради което въпросът дали са истински не е от значение за настоящата претенция. Съдът е посочил, че предявяването на иск пред некомпетентен съд само по себе си не е противоправно, а е скрепено със санкция от прекратяване на делото и възлагане на отговорността за разноските върху ищеца, което реално е сторено от Арбитражния съд.

В настоящата искова молба на „Боляри“ ЕАД се твърди, че деликтът е съставянето, подписването и използването от ответниците на неистински документ с цел завеждане на иск пред некомпетентен съд и увреждане на „Боляри“ ЕАД. Съдът е счел, че тези твърдения са останали недоказани. И. Г. М. не е участвала в подписването на допълнителното споразумение към договора за посредничество, предвиждащо арбитражна клауза. Ответникът А. Л. Н. е подписал документа от името на представляваното от него дружество „Алфа-65“ ЕООД, но съдът е приел, че твърдението на ищеца, че този документ е неистински е останало недоказано. Допълнителното споразумение от 20.09.2007 г. към договора за посредничество е бил предаден на цесионера „Енерджи“ ЕООД. Ищецът твърди, че документът е неистински, защото не е подписан от негов представител, ответниците са знаели за това, но са го използвали при предявяване на иска пред арбитражния съд. В настоящото производство обаче не се е установило неистинност на този документ. Съдът е задължил третото неучастващо по делото лице „Енерджи“ ЕООД да го представи, но съобщение не е връчено на законния му представител О. Н., поради което не може да се приложи неблагоприятната разпоредба на чл. 161 ГПК. Прието е, че не се доказва и знание на ответниците физически лица – А. Л. Н. и О. Л. Н., действащи в качеството им на законни представители на юридически лица, че допълнителното споразумение е неистинско. Изложени са съображения, че непредставянето на изискан от съда документ не може да обоснове извод за знание за неговата неистинност, нито използването му с цел увреждане. Прието е, че „Боляри“ ЕАД не е обосновало отговорността на ответника О. Л. Н. с твърденията, че противоправното му поведение се изразява в непредставяне на оригинала при поискването му от арбитражния съд, действайки по силата на мандата като управител на задължения за това ищец „Енерджи“ ЕООД, а - напротив ищецът заявява, че такова мандатно правоотношение не е твърдяно.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1/ Докъде се разпростира силата на пресъдено нещо на решението по възз. гр. д. № 529/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд /сочи основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска срещу О. Л. Н., решение № 106/11.07.2017 г. по т. д. № 60381/2016 г. по описа на ВКС, I г. о. и решение № 111/07.06.2017 г. по т. д. № 326/2017 г. по описа на ВКС, II т. о./; 2/ следвало ли е относно неистинността на описаните документи въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК /сочи се, че касае въззивното решение по иска срещу О. Л. Н./, /сочи чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение № 23/26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на ВКС, IV г. о./; 3/Дали е преюдициален висящ съдебен спор с предмет установяване на неистинност на писмени документи спрямо друг висящ съдебен спор, по който се претендира, че посочената неистинност на същите писмени документи представлява част от състав на непозволено увреждане.

Касаторът сочи, че отговорът на следните въпроси е от съществено значение за развитието на правото, а решаването им по делото води до очевидна неправилност на решението: 4/ Представлявала ли изготвянето и използването на неистински документи, чрез които се прави опит да се докаже съществуване на парично задължение, неговото цедиране, уведомявания за същото, както и да докаже неистинска подведомственост /неистинска арбитражна клауза/ на съдебен спор по тези документи противоправно деяние; 5/ Представляват ли произтеклите материални вреди от тези действия непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД ; 6/ Лицата, които са изготвили или използвали неистински документи за целите по т. 1 /4/ имат ли качеството на делинквенти по см. чл. 45 ЗЗД; 7/ За лицата, които са направили парични разноски за доказване на неистинността на използваните писмени документи, за доказване на несъществуването на парично вземане и неговото цедиране, обусловено от същите неистински документи, възниква ли правото да търсят обезщетение за сторените от тях разходи от лицата по т. 3.

Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия от поставените от касатора въпроси: „докъде се разпростира силата на пресъдено нещо на решението по възз. гр. д. № 529/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд“, на въззивното решение в частта по иска срещу О. Л. Н.. Както се посочи, въззивният съд по настоящия спор е приел за неоснователно позоваването на ищеца на формираната сила на пресъдено нещо по елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за част от вземането срещу единия от настоящите ответници, по съображения, че приетото за установено с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 529/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд досежно отговорността на ответника О. Л. Н. за причинени вреди на „Боляри“ ЕАД не се ползва с обвързваща решаващия състав сила, като делото не е по идентичен спор, постановено е при друга фактическа установеност и касае различно от настоящото вземане, което не е предявено и като частичен иск. Неоснователно се сочи от касатора, че това разрешение на поставения въпрос във въззивното решение е в противоречие с решение №106 от 11.07.2017г. по т. д.№60381/2016г. на ВКС, Іг. о. и решение №111 от 07.06.2017г. по т. д.№326/2017г. на ВКС, ІІ т. о. Както се посочи, прието е по делото, че макар и да се касае за част от вземането, претенцията за обезщетение за имуществени вреди от деликта не е предявена като частичен иск. От представените решения не е видно да са постановени при такава хипотеза, поради което не е налице и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване.

В останалата част - по отношение на исковете срещу останалите двама ответници, не е налице соченото основание по първия въпрос, а и самият касатор не сочи с обжалваното и с влязлото в сила решение, с които са потвърдени отхвърлителните първоинстанционни решения по исковете срещу тези ответници, да е дадено противоречиво разрешение относно правопораждащия факт на отговорността им по предявените искове. Втория въпрос не се отнася до решението в частта по исковете срещу тези двама ответници.

Вторият от поставените въпроси не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По настоящото дело съдът не се е произнасял по приложението на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК, а е обсъждал доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 161 ГПК с оглед непредставянето на документ от трето лице – чл. 192 ГПК, на което указанието не е било редовно съобщено чрез неговия представител.

По третия от поставените въпроси също няма основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е оставил без уважение искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д.№2610/2012г. на СГС по предявения от настоящия ищец иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на процесните документи, срещу „Алфа-65“ ЕООД и „Енерджи“ ЕООД, срещу чиито еднолични собственици на капитала и управители са насочени исковете по чл. 45 ЗЗД по настоящото дело. Въззивният съд е приел в решението си, че сред документите, посочени от ищеца като неистински и създадени с цел да го увредят, връзка със заведеното и прекратено арбитражно дело има единствено допълнителното споразумение към договор за посредничество от 20.09.2007 г. досежно арбитражната клауза, но в настоящото производство ищецът не е установил неистинност на този документ. Изложени са съображенията на съда, че останалите документи не стоят в причинно-следствена връзка с претендираните вреди, поради което въпросът дали са истински не е от значение за настоящата претенция. Отделно от това, исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК са предявени срещу дружествата, докато исковете по чл. 45 ЗЗД по настоящото дело са насочени срещу едноличните собственици на капитала и управители на дружествата, които не биха били обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, т. к. не са от кръга на лицата, по отношение на които тя се простира.

Четвъртият от поставените въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както се посочи, въззивният съд е приел в решението си, че сред документите, посочени от ищеца като неистински и създадени с цел да го увредят, връзка със заведеното и прекратено арбитражно дело има единствено допълнителното споразумение към договор за посредничество от 20.09.2007 г. досежно арбитражната клауза, но в настоящото производство ищецът не е установил неистинност на този документ. Т.е. решаващите мотиви на решението не касаят сочения във въпроса елемент от фактическия състав на непозволеното увраждане – противоправността на деянието.

Петият от поставените предпоставя наличие на причинна връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, поради предпоставя неправилност на изводите на съда за липсата на такава, с изключение на документа, в който е материализира арбитражната клауза. Както е изяснено в тълкувателната практика на ВКС поставеният правен въпрос не следва да е от значение за правилността на изводите на съда. Шестият въпрос е също не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като за да бъде преценявана противоправността на деянието, на първо място то трябва да бъде доказано, а в поставения въпрос това се предоставя. Седмият от поставените въпроси настоящият съдебен състав намира за неотносим към конкретното дело, по което разноските са направени от ищеца по настоящото дело в арбитражното производство, което не е инициирано от ответниците по настоящото дело, а от дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала и управител е един от ответниците по настоящото дело. Освен ако касаторът предпоставя във въпроса си, че едноличният собственик на капитала и управител отговаря за задълженията на дружеството с ограничена отговорност /с определението за разноски на арбитражния съд е ангажирана отговорността на дружеството/, който въпрос не е разрешен в обжалваното решение, поради което поставеният въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/02.10.2017 г. по възз. гр. д. № 328/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: