РЕШЕНИЕ

№ 94София, 28.07.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1394 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗМТА.

Образувано е по искова молба на Н. В. В., [населено място] и [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение от 26.05.2015г., постановено по В. № 402/2014г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.

Ищците поддържат, че арбитражното решение противоречи на обществения ред – основание за отмяна по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА. Поддържат, че арбитражният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 9 от 24.10.2002г. по конституционно дело № 15/2002г. по дължимостта на обезщетение за претърпяна вреда, дължаща се на невъзможността на ответника [фирма] да ползва собствения си лек автомобил в резултат на неоснователно наложена по т. д. № 2259/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. обезпечителна мярка – спиране на принудително изпълнение по изп. д. № 345/2013г. на ЧСИ М. П. на арбитражните решения по В. № 742/2011г. на АС при Б., като сочат, че е налице влязло в сила определение на ВКС и всяко тълкуване на преценката на съда само по себе си представлява нарушение на закона. Поддържат още, че арбитражният съд е допуснал нарушение на чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБългария, тъй като са били лишени от право на участие в арбитражното производство,...