РЕШЕНИЕ

№ 119

гр.София, 25.07.2017г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВАпри секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева търговско дело № 60199 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Застрахователно дружество [фирма], [населено място], чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 444/10.03.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр. д. № 5051/2015 г. в частта, с която ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. К. обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им Я. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 120 000 лв., считано от 27.07.2011 г., както и обезщетение по чл. 226, ал. 1 КТ отм. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. К., в размер над 20 000 лв. за всяка, ведно с лихвата върху главницата над 20 000 лв. до 75 000 лв., считано от 27.07.2011 г. до окончателното издължаване, както и в частта за разноските.

Касационно обжалване е допуснато по въпросите какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, разрешен в противоречие с принципните разрешения в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, доразвити в съдебната практика, вкл. по реда на чл. 290 ГПК и имат ли самостоятелно значение лимитите, вменени на застрахователните дружества, с оглед преценката на...