Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] против решение 150/18.10.2016 г., постановено по гр. д.№285/2016 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 335/17.06.2016 г.,постановено по гр. д. № 270/2016 г. на Ямболския районен съд, с което МБАЛ [фирма], [населено място] е осъдена на основание чл. 200 КТ да заплати на Д. Д. А. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 4 300 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпила трудова злополука на 22.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.Присъдени са разноски.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Според касатора въззивният съд неправилно е приел за недоказано направеното от ответника възражение за груба небрежност. Правят се оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен като не са съобразени относимите към този размер обстоятелства. Счита, че обезщетението за имуществени вреди не се дължи за времето след 05.12.2014 г., когато трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. Д. А от [населено място] изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Счита, че посочената от касатора съдебна практика е неотносима към предмета на делото. По същество счита, че жалбата е неоснователна Претендира заплащане на направените разноски в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното:

Касационната жалба в частта, в която се обжалва потвърдителното решение, с което на МБАЛ [фирма] е осъденада заплати на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 300 лв. е процесуално недопустима на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК. Размерът на иска за имуществени вреди е под 5000 лв., поради коeто в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е в срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

С представеното изложение касаторът е формулирал следния въпрос, който има отношение към решението в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди: 1.Проявена ли е от пострадалата груба небрежност, при положение, че същата е могла с оглед обстоятелствата да предвиди настъпването на трудовата злополука? 2.Въпросът относно преценката за определяне на справедливо обезщетение във връзка и с наличие на данни за „проявена груба небрежност”.Посочено е, че по двата въпроса възивното решение е постановено в противоречие със решение № 673/2011 г. по гр. д. №4001/2008 г., ІV ГО на ВКС.

С въззивното решение е прието, че груба небрежност е налице, когато при извършваната работа, от страна на работника или служителя не е проявено елементарно старание и внимание като са пренебрегнати основните технологични правила.В тази насока се е позовал на задължителна съдебна практика Р№60/05.03.2014 г. по гр. д. №5074/2013 г. на ВКС, ІV г. о. Прието е, че доказателствената тежест за установяване на фактическия състав на грубата небрежност е за работодателя, както и че същият не е провел успешно доказване на направеното от него възражение.

С оглед на това и двата въпроса се основават на едностранното твърдение на касатора за проявена от ищцата груба небрежност, което обстоятелство не е прието като установено в процеса. Съобразно с това съдът не е извел своите правни изводи, обусловили изхода на делото, въз основа на това обстоятелство и поставените въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ПК / виж т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК по ТД №1/2009 г./

Формулирането на правен въпрос в посочения смисъл е основната и обща характеристика за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.С оглед на това не се налага обсъждането на твърдяното противоречие с цитираното решение на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК за преценка изпълнението на посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение в частта относно неимущесвените вреди, не се допуска.

Третият поставен въпрос касае решението в частта за имуществените вреди, поради което също не следва да се обсъжда.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на МБАЛ [фирма],гр. Я. срещу решение 150/18.10.2016 г. постановено по гр. д.№285/2016 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 335/17.06.2016 г., постановено по гр. д. № 270/2016 г. на Ямболския районен съд, с което МБАЛ [фирма], [населено място] е осъдена да заплати на Д. Д. А. от [населено място] сумата от 4 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпила трудова злополука на 22.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, в останалата част.

ОСЪЖДА „Св. П.” АД, [населено място] да заплати на Д. Д. А от [населено място] разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.

В частта, в която касационната жалба на МБАЛ”Св.П.” [населено място] е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС,

В останалата част - определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: