О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1081

София, 17.11.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т. д. № 1722 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. К. М. и И. Г. М., против определение № 414/12.06.2023 г. по т. д. № 3/2023 г. на ВКС, ІI т. о., с което в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 261878 от 19.03.2021 г. по в. гр. д. 15783/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която са били отхвърлени исковете им, както и на решение по гр. д. 38644/2016 г. на Софийски районен съд и постановените определение № 455/03.06.2022 г. и определение № 234/01.08.2022 г. по гр. д. 3135/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се поддържа, че съставът на ВКС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като се е произнесъл по основателността на молбата за отмяна в закрито съдебно заседание без участието на страните и необосновано е оставил без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, с което е предрешил изхода на спора. Според жалбоподателите аргументите на съда, с които е прието, че изложените от тях основания не съставляват такива по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, противоречат на принципа на ефективно правосъдие и на основните принципи на европейското право - право на ефективна съдебна защита и право на справедлив съдебен процес, закрепени в чл. 6, § 1 и чл. 13, § 1 от ЕКПЧ и в чл. 47 и чл. 52, § 3 от ХОПЕС. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на предходния състав на ВКС, който да разгледа молбата им по същество.

Останалите подробно изложени в частната жалба съображения в подкрепа на тезата за основателност на молбата за отмяна са неотносими към предмета на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК и по тях настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне.

Отделно е заявено и искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267 ДФЕС, чл. 628 ГПК във вр. с чл. 629, ал. 1 и ал. 3 ГПК по следните въпроси:

„1.) Правото на страната да участва по делото, независимо в коя съдебна инстанция се разглежда то, включва ли предоставяне и гарантиране от националния съд спрямо нея на „правото на ефективна съдебна защита“ и „правото на справедлив съдебен процес“ по смисъла на разпоредбите на чл. 6, § 1 и чл. 13, § 1 от ЕКПЧ и чл. 47 и чл. 52, § 3 от ХОПЕС? Нарушаването на тези основни принципи/права на ЕС от националния съд спрямо страната означава ли лишаване от правото да участва по делото?;

2.) „Правото на ефективна съдебна защита“ и „правото на справедлив съдебен процес“ в контекста на смисъла на разпоредбите на чл. 6, § 1 и чл. 13, § 1 от ЕКПЧ, както и на чл. 47 и чл. 52, § 3 от ХОПЕС, включва ли възможност на страната по делото да иска от националния съд, независимо в коя съдебна инстанция се разглежда то, да се произнесе по заявените от нея възражения/доводи/аргументи, с които обосновава жалбата си до съответната съдебна инстанция? При липсата на произнасяне/разглеждане от националния съд означават ли тези негови действия лишаване на страната от правото да участва по делото?“.

С писмен отговор в срока по чл. 275, ал. 2 ГПК „УниК. Б. АД, [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че жалбоподателите целят преразглеждане на необжалваемото определение на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, и отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, без в действителност така соченото основание да е налице. Излага аргументи, че настоящата частна жалба представлява нарушение на закрепения в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестно упражняване на процесуални права и цели единствено забавяне на процеса.

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 ГПК, но разгледана по същество същата е неоснователна.

За да приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и не подлежи на разглеждане, предходният състав на ВКС е счел, че сочените от молителите доводи не могат да установят наличие на очертаните основания за отмяна в чл. 303, ал. 1 ГПК, каквото изискване се съдържа в чл. 306, ал. 1 ГПК и постановките в т. 10 от Тълкувателно решение 7/31.07.2017 г. по тълк. д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Аргументирайки тезата, че в случая отмяна е допустима само по отношение на влязлото в сила въззивно съдебно решение, в обжалвания акт е посочено, че производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънредно производство, което се развива само при наличие на твърдение за неправилност на въззивното съдебно решение, предвидена в някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са основание за касационно обжалване на въззивното съдебно решение, което средство е предоставено на засегнатите страни в предвидените процесуални срокове. Само ако страната твърди, че вследствие нарушаване на правилата за участие в процеса не е могла да упражни правата си за защита срещу допуснати съществени процесуални нарушения по реда на чл. 258 и чл. 260 ГПК, респ. чл. 281 и чл. 290 ГПК, може да се приеме, че е налице твърдение на факт, който може да се свърже с правно основание за отмяна, съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК, докато в случая твърденията на страната не са свързани с посоченото основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а са свързани с основания за допуснати съществени процесуални нарушения, което обстоятелство не може да се подведе под нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК или някоя от другите хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК.

ВКС е акцентирал, че не могат да се преценяват в производството по отмяна твърденията за неправилност на въззивното съдебно решение. В тази връзка е изложил мотиви, че молбата за отмяна ще е допустима само ако се твърди, че правото на защита е нарушено, докато в случая: сочените от молителите и квалифицирани от тях като нарушения на процесуалните изисквания на определението по чл. 288 ГПК не се включват в хипотезата на чл. 303, ал. 1 ГПК; твърдението на И. М. за липса на произнасяне по иска му за „нищожност на клаузите на т. 4, вр. т. 4.1а, т. 4.3, т. 5.3 и т. 17 от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице“ и липса на произнасяне и мотиви по отношение твърдението за наличие на основание съгласно чл. 143, т. 9 (т. 10) от ЗЗП не почива на осъщественото произнасяне от въззивния съд, така както е видно от въззивното съдебно решение; изложените съображения за нарушение на чл. 58 и чл. 59 ЗКИ представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, което също не е основание за отмяна, свързано с нарушено право на защита, както и не могат да се установят други основания за отмяна съгласно чл. 303 ГПК. Правилността на произнасянето на съда не засяга правото на защита на страната в процеса, като неправилността на материалноправните изводи, както и допуснатите съществени процесуални нарушения на въззивната инстанция, не са предвидени като основание за отмяна.

Отхвърлено е и твърдението за отказ от правораздаване, поради липса на произнасяне по посочените основания, с аргумент, че то се изключва от основанията за отмяна. Обсъдено е, че е налице произнасяне по предявените искове, а твърдението за нарушаване на процесуалните правила – необсъждане на всички доводи и възражения при приложение на конкретни правни норми (чл. 58, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ), са оплаквания, свързани с правилността на съдебното решение, извън конкретните основания, предвидени в чл. 303, ал. 1 ГПК.

На последно място, предходният тричленен състав на ВКС е изложил мотиви, че сочените от молителите основания за нарушение правото на справедлив съдебен процес и принцип на правна сигурност – чл. 6 и правото на ефективно правно средство за защита съгласно чл. 13 ЕКПЧ във връзка с Допълнителен протокол към ЕКПЧ (протокол 1), не могат да се свържат с основанията за отмяна и конкретно – нарушеното право на защита чрез участието в гражданския процес, по съображения, че участието в гражданския процес, използване на всички предвидени в ГПК правни средства за защита и изчерпване на институционалния ред, сочат на предоставен достъп до съд и при предоставено ефективно правно средство за защита, а изходът на спора за молителите и оплакванията, които правят срещу обсъждането от съдилищата на техните доводи и възражения, не може да представлява соченото от тях основание. Наличието на правно средство за защита е осигурено, соченото от молителите основание се свързва не с липсата на такова ефективно правно средство за защита, а с оплаквания относно съдържанието на произнасянето на Върховния касационен съд. Това оплакване не представлява основание за допускане до разглеждане на молбата за отмяна поради нарушено право на участие на молителите в процеса. Същите мотиви следва да се отнесат и към позоваването на чл. 47 и чл. 52 от ХОПЕС. Отговорът на съда по съществото на спора, без посочване на факти, които могат да се свържат с основанието за отмяна по реда на извънредния способ, не може да бъде предмет на разглеждане.

Определението е правилно.

На първо място, неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че ВКС е нарушил съдопроизводствените правила, произнасяйки се „по основателността“ на молбата им за отмяна в закрито, вместо в открито съдебно заседание. С обжалваното с настоящата частна жалба определение ВКС се е произнесъл единствено и само по допустимостта на молбата по чл. 303 и сл. ГПК, което при стриктно спазване на законовата разпоредба на чл. 307, ал. 1 ГПК, е сторил в закрито заседание, в което е извършил проверка относно следните обстоятелства: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на извънинстанционното производство по глава XXIV ГПК; изхожда ли молбата от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна.

На следващо място, редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, поради което ВКС следи служебно. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, като конкретни фактически твърдения с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, е преценка по допустимостта на молбата, а нейната основателност е свързана с доказването на тези факти. В конкретния случай, наведените от частните жалбоподатели в молбата им за отмяна твърдения, не са от естество да бъдат подведени към формално твърдяното (включително в настоящата частна жалба) основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Правилен е изводът на предходния състав на ВКС, че молбата не съдържа никакви конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Липсват каквито и да било конкретни факти за нарушаване на процесуалните правила, което нарушаване да е довело до лишаване на молителите от възможност да участва в инстанционното разглеждане на спора, още повече, че както правилно е акцентирал и предходният състав на ВКС, молителите са участвали в тези производства, в срок са обжалвали както първоинстанционното, така и въззивното решение и са реализирали процесуалните си права.

При дължимата пълна въззивна проверка, настоящият състав констатира, че подадената молба за отмяна е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане.

При тези данни по делото настоящият състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване по поставените от жалбоподателите въпроси.

Както е посочено в определение № 227 от 19.11.2020 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, II т. о., което се споделя от настоящия състав, разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС задължават съда, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение; Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда; Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване; Моментът на отправяне на преюдициално запитване е след като са събрани всички доказателства и делото е изяснено от фактическа страна. Налице са изключения от задължителния характер на преюдициалното запитване, които са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика и в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК: националният съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос (решение от 27.03.1963 г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie, решение от 05.02.1963 г. по дело № 26/62, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen и други); когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд (решение от 16.09.1982 г. по дело № 132/81, Vlaeminck, решение от 16.07.1992 г. по дело С-343/90, Lourenco Dias и други); когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът (решение от 06.10.1982 г. по дело № 283/81, CILFIT v. Italian Ministry of Health и други); когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус (определение от 06.10.2005 г. по дело С-328/04, решение от 07.05.1997 г. по съединени дела С-321-324/94, Pistre, решение от 18.10.1990г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, Dzodzi и други); Националният съд не е обвързан от исканията на страните по делото за отправяне на преюдициално запитване, като може да откаже да отправи такова запитване, дори и страната по делото изрично да е поискала това, или да замени или измени формулираните от страните въпроси (решение от 07.05.1997 г. по дело С-253/1995 г., Moksel, решение от 16.11.1995 г. по дело С-152/1994 г., Van Buynder, решение от 16.01.1974 г. по дело № 166/1973, Rheinmuhlen и други).

В случая, частните жалбоподатели не са посочили и не са обосновали противоречие на конкретни норми от националното право с посочените от тях норми на европейското право или тяхната валидност и такова противоречие обективно не се констатира. Формулираните въпроси са общотеоретични, от тях не зависи изходът на делото пред националния съд. Същевременно съдържанието на „принципа на ефективна съдебна защита“ като основен принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки (закрепен в чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧ и потвърден с чл. 47 ХОПЕС), и на „правото на справедлив съдебен процес“ (включващо правото на равнопоставеност на страните, правото на състезателно производство, правото на мотивирано решение, и правото да се осигури изпълнението на окончателното съдебно решение), е изяснено в многобройна практика на ЕСПЧ и СЕС. Ето защо, искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането на А. К. М. и И. Г. М. за отправяне на преюдициално запитване.

Потвърждава определение № 414/12.06.2023 г. по т. д. № 3/2023 г. на ВКС, ІI т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: