№ 50125

[населено място], 17.11.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина и като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 1964 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. И. против решение № 487/08.04.2022 г. по гр. д.№3448/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.09.2021г. по т. д.№ 129/2020 г. на Окръжен съд Враца, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. И. против ЗД „ Бул Инс „ АД иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лева, в причинност със смъртта на Р. С.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - несъобразяване на всички относими доказателства по делото, в обосноваване материалноправната легитимация на В. И. да претендира обезщетение, като живяла на съпружески начала с починалия, конкретно - свидетелските показания на В. Ш. и Г. Х. в тяхната цялост, установяващи според касатора дълбока и трайна емоционална връзка и хармонични отношения между В. и Р., при съвместно съжителстване. Страната счита, че въззивното решение е в противоречие с приетото в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Намира, че несъстоятелно въззивният съд е акцентирал на недоказани аспекти от отношенията между ищцата и пострадалия, в който смисъл...