ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912

С., 03,12,2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №444/2015 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] против решение № 1982 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 155/2014 г. на Софийски апелативен съд.

Ответниците по касация – А. И. Ю., А. А. Ю. и А. И. Ю., всичките от [населено място], чрез пълномощника им - адв.Д. С. са на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество жалбата е обсъдена като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си - адв. М. Г. е поддържал, че правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е свързан „ с критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение”.Страната е поддържала противоречие с ППВС 4/68г. и с изброени от него решения по чл. 290 ГПК., според които, съобразно разбирането на касатора „ посоченият порок на съдебен акт е основание за касационно обжалване”. Посочено е примерно основание за допускане на касационно обжалване, като е цитирана част от решение по чл. 290 ГПК - № 93/11 на ВКС, ІІ т. о. във връзка с приетото с това решение относно понятието „ справедливо „ обезщетение и от това е изведено, че и настоящето решение следвало да бъде допуснато до...