№114

София04.07.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: К. Е.

Б. Й.

при секретаря И. В.

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т. дело № 745/2010 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. М. С. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 112 от 19.03.2010 г. по в. гр. д.№ 187/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХХІ състав, постановено на 13.11.2009 г. по гр. д.№ 2868/2008 г. за уважаване на предявения от ЗК [фирма] иск по чл. 402/отм./ ТЗ за заплащане на сумата 2 502 лв. – изплатено в полза на трето лице застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” по щета № 63267/2003 г., образувана по повод причинено от ответника ПТП на 13.11.2003 г., ведно със законната лихва от 13.11.2007 г. и разноски по делото.

С определение № 102 от 21.02.2011 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване по значимия за делото материалноправен въпрос, свързан с приложение на § 143 ПЗР на ЗИДКЗ, вр. с чл. 213, ал. 1, изр. 4 от Кодекса за застраховането.

В жалбата се поддържат касационни доводи за нищожност на решението, тъй като според касатора то е неразбираемо по отношение на направените пред първата инстанция и поддържани във въззивното производство възражения. Подържат се и оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск, с оглед приложимостта на § 143 ПЗР към ЗИД на КЗ, както и всички...