РЕШЕНИЕ

№ 323

гр.София, 28.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

осми юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 784/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 336/ 01.03.2011 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 784/ 2010 г. по жалба на [фирма] е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд № 57 от 01.02.2010 г. по гр. д.№ 1129/ 2009 г., в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Д. Б. М. сумата 1 907,04 лв – обезщетение за оставане без работа за периода 19.03.2009 г. – 19.09.2009 г. със законната лихва върху тази сума от 15.05.2009 г.

Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправните въпроси дали обезщетението по чл. 162 ал. 3 от КТ има значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ и дали за времето, в което е бил в обективна невъзможност за временна нетрудоспособност поради заболяване, работникът има право на такова обезщетение.

За да отговори на тези въпроси съдът изхожда от естеството на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ. То е уредено за да обезщети работникът за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият работникът би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното уволнение. Поради съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател...