№ 257
С. 21.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. Ч: М. И.
И. П.
при участието на секретаря А. Б
като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1480 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. 28, представляван от генералния директор П.,със седалище и адрес на управление Летище С. 1540, чрез процесуалния представи-тел адвокат Г. против въззивно решение от 8.04.2010г. по в. гр. д. №105/2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 2.10.2009г. по гр. д.№17072 по описа за 2009г. на Софийски районен съд в отхвърлителната част по чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ и вместо това е постановено друго, с което е осъден А. 28 да заплати на Е. Б. Х. сумата от 15 496.50лв.,представляваща обезщетение за времето от шест месеца от 13.02.2009г.-13.08.2009г., през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2009г.,а решението в останалата част, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ е оставено в сила, като са присъдени и следващите се разноски. Искането е за цялостна отмяна на въззивния акт на основание чл. 281 т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.
С определение № 331 от 21.03.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280 т. 3 от ГПК по поставения въпрос за възможността работодателят да уволни по реда на чл. 328 ал. 1 изр. 2 от КТ свой служител, без да има промяна на броя на служителите по щатното разписание, ако се извършва трансформация на щатни бройки от една длъжност в друга, така че новосъздадените длъжности да изискват изпълнението на различни трудови функции.
В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставения въпрос намира следното:
С постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например № 115 от 28.03.2011г. по гр. д.№ 1119/2010г. на ІV г. о., № 154 от 27.04.2011г. по гр. д.№ 1279/2010г. на ІІІг. о., № 184 от 2.06.2011г. по гр. д.№ 803/2010г. на ІV г. о.на ВКС/ съществуващото в практика противоречие -вече е отстранено, като се прие, че е налице съкращаване в щата при реална промяна на трудовите функции по съществуващите бройки по щатното разписание, когато трудовите функции по съществуващата преди съкращаването длъжност са заличени и на нейно място е създадена нова – с различна длъжностна характеристика. Дори и част от задълженията на длъжността по стария щат да са запазени –е налице реално съкращаване в щата, ако липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност.
Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос – подадената касационна жалба в случая е неоснователна, поради несвоевременното представяне от страна на работодателя/след настъпилата по чл. 313 от ГПК преклузия/ на документите, установяващи горепосочените факти на извършена трансформация на длъжности.Това е така, защото настоящият касатор, върху който - е била доказателствената тежест за установяване на реалността на извършеното съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност – не се е съобразил със задължението си –да представи в предоставения му от съда едноседмичен срок по чл. 312 ал. 4 от ГПК/т. е.до 15.09.09г./ изисканите от него доказателства относно щатното разписание – а е направил това едва в първото по делото заседание /на 25.09.09г./. Установените по-кратки срокове в Г. Д и пета на ГПК„Бързо производство” за изпълнение на дадените от съда указания във връзка с направените от страните доказателствените искания са специални по отношение на общите срокове, установени в чл. 143 и сл. от ГПК. Съгласно чл. 313 от ГПК – преклузията не настъпва само, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, а в случая за такива твърдения въобще не са излагани.
При тези факти – е правилен извода на въззивния съд, че по делото липсват доказателства за наличие на структурна промяна, за която служителят е бил известен с изпратеното му предизвестие/че трудовата функция на заеманата от него длъжност ”Летец-борден инженер на самолет ТУ 154” в звено „Летателна експлоатация на самолет ТУ- 154”е отпаднала и за в бъдеще тази щатна бройка е предназначена за функциите на новосъздадена длъжност”Летец - пилот, командир на самолет А-319” в новосъздадено звено”Летателна експлоатация на Airbus D-319”/.
Наведените от касатора доводи във връзка с иска по чл. 344 ал. 1 от КТ– не се подкрепят от ангажирани по надлежния ред доказателства, поради което не са установени.Незаконосъобразността на извършеното уволнение е основание за уважаване и на искането на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Правилни са изводите на въззивния съд и досежно претенцията с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ. В тази част въззивният съд е отменил отхвърлителното решение на районния съд и е присъдил следващото се обезщетение за претендирания шестмесечен период, приемайки за установено въз основа на представената пред него трудова книжка, че ищецът не е полагал труд след посочената дата на уволнението. За да достигне до този извод-въззивният съд е преценил като нововъзникнало доказателство и затова го е приел като надлежно - изготвената от ответника след изтичане на преклузията пред районния съд /т. е. след 16.09.2009г./- трудовата книжка на ищеца.Този извод е правилен. Съгласно чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК във въззивното производството страните могат да ангажират доказателства за нововъзникнали след изтичане на срока на отговора обстоятелства, които са от значение за делото и да представят доказателства за тях.В случая –трудовата книжка на ищеца е била оформена от ответника на 16.09.2009г.,а срокът, до който той е следвало да я представи пред съда е бил 1.09.2009г.При тези факти е безспорно, че тя не е била изготвена от работодателя до предвидения в закона срок, в който е следвало да бъде представена, а е от значение за делото.Тъй като са налице изискванията на Закон за нововъзникнало доказателство, ирелевантни се явяват възраженията на касатора, че забавянето на вписването на обстоятелствата не е станало по негова вина, тъй като трудовата книжка не е била при работодателя, а му е била представена впоследствие от служителя.
С оглед на горното, като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на постановения въззивен акт, настоящият съдебен състав счита, че същия като правилен и обоснован следва да бъде оставен в сила.
С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 8.04.2010г. по в. гр. д. №105/2010г. на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.