РЕШЕНИЕ
№ 74
София, 21.06.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр. дело №541/2010 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение №1019/01.10.2010 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр. д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, т. о., по подадена от ищеца [фирма] – В., касационна жалба, вх.№1590/15.0.2010 г., по материалноправния въпрос относно значението на размера на неустойката за последиците по чл. 92, ал. 2 ЗЗД и като условие за действителност на клаузата за неустойка.
С въззивното решение Варненският окръжен съд е приел, че договорната клауза на неустойка в предварителния договор между страните по спора е нищожна. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД и практиката на ВКС по решения, постановени преди влизането в сила на действуващия понастоящем ГПК, и които постановяват, че клаузата за неустойка е недействителна, когато е определена по такъв начин, че води до натрупване на такова неустоечно задължение, което не съответства на неосъществената престация – р.№1763/15.4.2004 г. по гр. д.№788/2003 г. на ТК; р.№561/06.10.200 г. по гр. д.№1885/2003 г. на ТК; р.№460/24.8.2006 г. по т. с.№1056/2005 г. на ІІ т. о. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до извод, че е очевидна практиката на съдилищата да санкционират онези договорни клаузи, в които предвидения размер на неустойката компрометира идеята за репариране на евентуално претърпени от изправната страна вреди, вследствие от неизпълнение на насрещната страна и по тази причина накърнява онези неписани правила...