РЕШЕНИЕ

№ 244

гр.София, 15 юни 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

със секретар Н. Ц

при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА

наказателно дело под № 1305/2011 година, за да се произнесе,

взе предвид:

Производството е образувано по искането от пълномощника на осъдения В. Б. Б. за възобновяване на чнд № 7637/2010 год. на Пловдивския районен съд, Х-ти наказателен състав, и отмяна на определение № 1553/17.12.2010 год. С основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава възможността за упражняване на правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:

Пловдивският районен съд с оспореното определение по нчнд № 7637/2010 год. е приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и е наложил на осъдения Б. едно общо наказание – най-тежкото, от определените по нохд № 2019/2009 год. на Пловдивския районен съд, 18 състав и нохд № 5253/2010 год. на Пловдивския районен съд, 10 състав – седем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с 3 месеца и е определил на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС общото и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Приложил чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 2 НК и присъединил към общото наказание лишаване от свобода и наказанието обществено порицание, наложено му с присъдата по нохд № 2019/2009 год.

Делото, по което е постановено посоченото определение, е образувано по молбата от осъдения на основание чл. 25 НК да се извърши групиране на всички наказания, наложени му с влезли в сила съдебни актове към момента на подаването й – 22.11.2010 год. Съдът е събрал доказателствен материал, за който е приел, че е необходим, за да се произнесе по основателността на жалбата-справка за съдимост на името на осъдения, бюлетини за съдимост, както и препис от протоколно определение № 736/24.06.2010 год. на Пловдивския районен съд, ХVІІІ наказателен състав. От съдържанието им, което е взел предвид и оценил следва, че Б. има общо 9 влезли в сила присъди, но осъжданията след 1997 год. по четири от делата не могат да бъдат предмет на обсъждане, а възможност за образуване на съвкупност има само по три от тях по следните съображения:

нохд № 1932/2005 год. на Пловдивския районен съд е образувано за извършено на 07.09.2003 год. престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, а наказанието глоба е наложено с влязлата в сила на 28.12.2006 год. присъда. Това наказание не може да бъде включено в съвкупност поради това, че е в отношение на рецидив с последващите;

нохд № 4266/2009 год. на Пловдивския районен съд е образувано за извършено на 18/19.06.2009 год. престъпление по чл. 195, ал. 1 НК и съгласно споразумението от 30.09.2009 год. му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца и е определено ефективно изтърпяване.

нохд № 2019/2009 год. на Пловдивския районен съд е образувано за извършено на 04.04.2009 год. престъпление по чл. 325 НК и с влязлата в сила на 21.05.2010 год. присъда му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца, за което е постановено да бъде изтърпяно ефективно, както и наказание обществено порицание.

нохд № 5253/2010 год. на Пловдивския районен съд е образувано за извършено на 29.04.2010 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 НК и съгласно споразумението от 22.11.2010 год. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС.

С протоколно определение от 24.06.2010 год. Пловдивският районен съд по чнд № 3440/2010 год. е наложил на осъдения Б. едно общо наказание – най-тежкото, от определените по нохд № 4266/2009 год. и по нохд № 2019/2009 год. – седем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с 1 месец и е постановил изтърпяване при предпоставките по чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Приложил е чл. 23, ал. 2 НК като е присъединил наказанието обществено порицание и чл. 25, ал. 2 НК за изтърпяната част от наказанието. Независимо, че с молбата е направено искане за пълно произнасяне по всички влезли в сила присъди по съображения за изтърпяване на наказанията по някои от тях и наказание за извършено престъпление преди влизане в сила на присъдата по нохд № 2019/2009 год., с оспореното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че може да се образува съвкупност по отношение на осъжданията по нохд № 2019/2009 год. и по нохд № 5253/2010 год., да се определи общо наказание, да се приложи чл. 24 НК, защото са налице основанията по чл. 25-чл. 23 НК и защото наказанието-общо и увеличено, съгласно определение № 736/24.06.2010 год., е изтърпяно. С това свое решение е нарушил принципа за най-благоприятното съчетание на наложените наказания за осъденото лице, който е приложен с първото определение за групиране, защото общото наказание е 7 месеца лишаване от свобода, а на отделно изтърпяване подлежи наказанието по нохд № 5253/2010 год. – 4 месеца лишаване от свобода. С оспореното определение съдът е определил също едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца, но на отделно изтърпяване подлежи наказанието лишаване от свобода в размер на 6 месеца, колкото е определеното с влязлата в сила присъда по нохд № 4266/2009 год.

От изложеното следва, че с определението по чнд № 7637/2010 год. Пловдивският районен съд е допуснал нарушение на закона, пренебрегвайки задължението си да възприеме като най-благоприятно съчетание групирането на най-тежките наказания – съответно 6 месеца и 7 месеца лишаване от свобода и отделно изтърпяване на най-ниското наказание – това от 4 месеца лишаване от свобода по нохд № 5253/2010 год. Затова определението следва да бъде отменено изцяло и производството по делото прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 347, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ: ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 7637/2010 год. на Пловдивския районен съд, Х-ти наказателен състав; ОТМЕНЯ определение № 1553/17.12.2010 год., постановено по отношение на осъдения В. Б. Б. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/