Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Р. Р (МЗСР-Румъния), чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (A.) за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на Разпореждане от 09.06.2014 год. по гр. д.№ 4919/2014 год. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 623 ГПК. Разпореждането е било потвърдено с Решение № 937/08.05.2015 год. по гр. д.№ 4018/2014 год. на Софийски апелативен съд, което е влязло в сила, поради недопускане на касационен контрол с постановено по реда на чл. 288 ГПК Определение № 646/27.07.2016 год. по т. д.№ 2844/2015 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т. о.

Основанието за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, молителят МЗСР-Румъния свързва с наличието на ново обстоятелство, настъпило след приключване на съдебното дирене пред САС и състоящо се в образуването на дело № 22550/299/2013 год. по описа на градския съд в Б., решението по което би било от значение за спора по същество – основателността или неоснователността на искането по чл. 623 ГПК.

Последователно подържаното становище на ответника по молбата за отмяна [фирма] ( [фирма]) е за нейната недопустимост и евентуално - неоснователност.

Във връзка с висящността на производството пред съда в Б., страните по настоящето дело са ангажирали писмени доказателства.

Като взе предвид твърденията на страните и събра релевантните за производството по отмяна писмени доказателства, обсъди ги поотделно и в тяхната съвкупност, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:

Молбата за отмяна е неоснователна.

Производството по основното дело е по реда на чл. 623 ГПК.

Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, е сезирало Софийски градски съд с искане за допускане до изпълнение на територията на Р. Б на Разпореждане (заключение) от 19.03.2013 год. по д. № 12824/299/2013 год. на І-ви районен съд [населено място]. Предмет на Разпореждането е съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ за сумата 9472916.10 евро. Документът представлява писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003277/01.06.2012 год. и оправомощава Агенцията за плащанията (A.) да събере принудително задълженията от [фирма]. Образувано е изпълнително дело № ST 48/2013.

Първоинстанционният Софийски градски съд е постановил отказ за допускане на изпълнението. Позовал се е на това, че постановеният от районния съд в Б. акт (разпореждане/заключение) има характеристиката на такъв по чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год. Същият, обаче, е постановен в рамките на едностранно производство, протекло в отсъствието на ответната страна, а това е обстоятелство, обективиращо забраната за признаване по чл. 34 т. 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год.

Сезиран с въззивната жалба на МЗСР-Румъния, съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил крайните изводи в първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че актът на РС-Букурещ би попаднал в обхвата на подлежащите на признаване и изпълнение решения само след съобщаването му на неучаствалата страна, предоставящо `и възможността да депозира възражение срещу изпълнението и да се защити пред съд. След като производството по делото, по което е издадено разпореждането/заключението на Букурещкия районен съд се е развило само въз основа на твърдения на молителя, без участието на ответника и без осъществен контрол от страна на съда, то не отговаря на изискванията по чл. 32 на Регламента и поради това не може да бъде допуснато до изпълнение.

Както бе посочено по-горе, новото обстоятелство, въведено от молителя като основание за прилагане на извънредния способ за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, е висящността на спорно съдебно производство пред градския съд на Б., а именно - дело № 22550/299/2013 год. Тезата на молителя, че решението по това дело би било от значение за спора, е аргументирана с това, че производството по делото е образувано по повод подадено на 03.06.2013 год. по реда на чл. 711 от ГПКР от „Първа инвестиционна банка” възражение, имащо процесуалната характеристика на жалба по смисъла на чл. 37 ал. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год. Било е образувано дело пред Районен съд-Букурещ І район. Решението по него е било обжалвано пред Градски съд – Б., където е образувано дело под същия номер. Според молителя, решението по това дело, постановено в състезателно производство ще съдържа произнасяне със сила на пресъдено нещо по въпроса за съществуването на спорното право т. е. за валидността/невалидността на писмото за банкова гаранция във връзка с нарушение на закона (измама) и съставлява ли същото изпълнителен титул.

Предвид това, че в настоящето производство по отмяна, процесуалната характеристика на ново обстоятелство би бил не просто фактът на висящност на съдебно производство пред румънския съд, а и резултатът от произнасянето му, делото неколкократно бе отлагано, за да се даде възможност на молителя да докаже тезата си, че решението по това дело е от значение за спора по екзекватура. Производството е приключило с постановяването на Решение № 2540 от 28.06.2017 год. от VІ-то гражданско отделение на Градски съд в Б. по повод жалба срещу Решение № 17981 от 24.10.2014 год. по д.№ 22550/299/2013* на районния съд в Б..

Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице, произтича от следното:

За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, законът предвижда наличието на три кумулативни предпоставки: 1./ Доказателствата респ. обстоятелствата да са нови; 2./ Да не са били известни на страната или ако са известни, тя да не е могла да се снабди с тях за да ги представи по делото; 3./ Те да са от значение за спора т. е. при евентуалното им обсъждане в производство пред съда по същество, да би била налице вероятност за различен изход от този спор.

В случая, наличието на първите две предпоставки е спорно, доколкото страните в производството пред румънския съд са същите. Предвид становището на настоящия състав, което бе посочено по-горе, а именно, че самият факт на висящност на производството не би могъл да има самостоятелно значение, ще следва в случая да се приеме, че релевантното ново обстоятелство – окончателното решение на румънския съд по наличието/липсата на изпълняемо право не е могло да бъде известно на МЗСР-Румъния и тя да се снабди/представи по делото материализиращо го доказателство. В този случай би се поставил въпроса за преждевременност на молбата за отмяна, доколкото новото обстоятелство е настъпило в хода на производството по чл. 303 ал. 1 ГПК, но с оглед принципа за процесуална икономия, неоправдано би било прекратяването на настоящото производство, за да се даде възможност на МЗСР-Румъния да депозира нова молба след началото на срока по чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК със същото съдържание. Поради това, съдебният състав счита, че следва да бъде прието наличието на първите две посочени по-горе предпоставки, като бъде постановено решение с което да се произнесе по наличието на третата – дали новото обстоятелство и материализиращите го писмени доказателства съставляват основание за отмяна на потвърдителното решение на Софийски апелативен съд.

С Решение № 2540 от 28.06.2017 год. по повод жалбата на [фирма] срещу Решение № 17981 от 24.10.2014 год. по д.№ 22550/299/2013* Градският съд в Б. (неправилно посочен в един от преводите като „окръжен”), състав на VІ-то гражданско отделение се е произнесъл по съществуването на изпълняемо право. С решението си, второинстанционният съд е постановил, че: „Допуска оспорването на принудителното изпълнение. Анулира принудителното изпълнение, предмет на изпълнително дело № ST 48/2013 на съдебните изпълнители С. Ш и Т. и всички изпълнителни действия, предприети по делото.” Безспорно е, че изпълнителното дело № ST 48/2013 е започнало по искане на кредитора A. срещу [фирма] въз основа на изпълнително основание, представляващо банкова гаранция, материализираща задължението което е предмет на спора пред СГС и САС.

Както бе посочено по-горе, твърдението на МЗСР-Румъния в обстоятелствената част на молбата за отмяна е, че решението по това дело, постановено в състезателно производство ще съдържа произнасяне със сила на пресъдено нещо по въпроса за съществуването на спорното право т. е. за валидността/невалидността на писмото за банкова гаранция във връзка с нарушение на закона (измама) и съставлява ли същото изпълнителен титул.

Доколкото с решението на Градския съд в Б., наличието на изпълняемо право е отречено, то отмяната на решението на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане и обсъждане на новото обстоятелство не би променило изхода на спора. Т.е. не е налице третата от кумулативно посочените предпоставки за успешното провеждане на производството по отмяна. В хода на настоящето производство молителят е въвел твърдението и за друго висящо производство пред румънски съд по негово възражение, но настоящето производство е образувано на основание конкретното обстоятелство – висящо производство по д.№ 22550/299/2013* на Градския съд в Б. и нови обстоятелства няма как да бъдат валидно разгледани в неговите рамки.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че след приключване на съдебното дирене, с молба от 16.11.2017 год. молителят е представил доказателства, че на 25.10.2017 год. е депозирал т. нар. „Жалба за отмяна” на Решение № 2540 от 28.06.2017 год. по д.№ 22550/299/2013* на Градския съд в Б.. Тя не е взета предвид. Дали има ново висящо производство е ирелевантно за настоящия спор, който както неколкократно бе посочено е очертан от обстоятелствената част и петитума на молбата по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.

С оглед изхода на спора, на ответната страна ще следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78 ал. 8 ГПК в редакцията на ал. 8 към момента на приключване на съдебното дирене. Предвид обстоятелството, че максималният размер на юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля регламентирания с чл. 37 от ЗПП и издадената въз основа на него Наредба № 4/2006 год., то ще следва да бъде определено в размер на 450 лв., независимо от посоченото в представения списък по чл. 80 ГПК искане, съобразено с материалния интерес по делото.

Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Р. Р, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на Разпореждане от 09.06.2014 год. по гр. д.№ 4919/2014 год. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 937/08.05.2015 год. по гр. д.№ 4018/2014 год. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и селското развитие на Р. Р, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието да заплати на [фирма] сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.