РЕШЕНИЕ№ 144София, 08.11.2017 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВАЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря С. С
изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2155/2016 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 252 от 20.04.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 7 от 21.04.2016 г. по в. т. д. № 18/2016г. на Разградски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Кубратски районен съд решение № 162 от 11.12.2015г. по гр. д. № 28/2015 г., е отхвърлен предявеният от Д. Р. П. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни като противоречащи на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 З. клаузите на чл. 1, нова б.”м”, чл. 2 и чл. 3 от анекс № 1 от 24.03.2009 г. към договор за банков кредит № 95 КР - А-А-0063.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие със закона и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че оспорените три клаузи са индивидуално уговорени, като счита, че ответникът, в чиято тежест е установяване на индивидуалния им характер, не е ангажирал доказателства за това. Развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че ответната банка не му е предоставила предварително подробна информация, как точно ще се осъществява едностранната промяна на Базовия лихвен процент, както и че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин. Според него, решаващият състав не е обсъдил довода...